ВЕНЕТА ТАШЕВА – ПРЕДГОВОР НА СТИХОСБИРКАТА „ВЛЮБЕН ШЕПОТ“ НА БУРГАСКАТА ПОЕТЕСА РАДКА ИЛЧЕВА

Издателство •Балтика-2002•, Бургас, 2022 г.
В стихосбирката си „Влюбен шепот” поетесата Р. Илчева, със своята поетична чувствителност и талант, с болката на наранената си душа, посреща храбро ударите на реалния живот. Тя насочва в поезията си своите чувства към разглеждане на нравствено-социални теми, за да изрази личната си позиция. Стихотворенията са разпределени в седем раздела: „Любов”, „Семейство”, „Социални теми”, „Море”, „Сезони”, „Хайку” и „Афоризми”. Централният лирически образ е жената – любима, майка и съпруга. Тази жена е проекция на съвестта и духовната устременост на поетесата. Главната ос, около която се центрират идеите в творбите, е преклонението пред истинската любов. В стихотворенията: „Очи”, „Въздишка”, „Ще те обичам”, „Шалче от коприна”, „Още ме обичаш”, „Върни се ти”, „Влюбени” и др., авторката извайва неукротимия дух на влюбената жена, за която най-важно е хармонията на човешките взаимоотношения. Любовта е видяна в пъстра гама на своите превъплъщения – от силния копнеж по любимия, до осъщественото щастие. Когато изпява възторжените песни за любовта, Р. Илчева поставя на първо място най-верния мъж до себе си – съпруга. Сонетната стихотворна форма е позната на авторката. Тя умело вмества своите сонетни стихове в рамките на неговите графични структури. В избраната сонетна композиция зазвучава отново темата за трайното любовно чувство. В сонета „Тъжен спомен”, „Обичай ме”, „Птица”, „Някой на китара ли засвири”, „Нощни пеперуди” и др., лирическата героиня е дълбоко убедена в трайността и чистотата на своите чувства. Затова призивът „Обичай ме!” определя насоката на художественото внушение, базиращо се на житейско-правдивата представа за любимия човек. В елегията „Спомен за мама” силно и отчетливо е отразена обичта на дъщерята към майката. Минорното звучене на изповедната интонация е ярко доказателство за прекия път на спомена до неподправената реалност. Без идеализация и сантиментализъм, в творбата „Майчина заръка” поетесата разкрива силната обич към своя син, вдъхва му вяра и сили, 4 за да се противопоставя с достойнство на всички житейски препятствия. Творческият портрет на Р. Илчева ще е непълен, ако се пренебрегне нейното преклонение пред великия подвиг на Апостола на свободата – Васил Левски. Стихотворението „Левски” е един химн на национална гордост. Със средствата на прякото поетическо слово, поетесата изразява чувството си на привързаност към своя народ и неговата история, прекланя се пред образа на този национален герой. Съзерцанието на природата никога не е самоцелно в поезията на авторката. То винаги буди определени мисли за човешкото съществуване. Така спонтанно се оформят различни идейни обобщения в творбите: „Младост”, „Несебърско чародейство”, „Гостенката есен”, „Самотно море”, „Отива си лятото”, „Влюбен шепот”, „Гората в бяло”, „Пролетно дихание”, „Песен позната”. Акварелната пъстрота и музикалност на стиховете са непосредствено отражение на природните звукове, багри и аромати. Поетесата ги улавя с чувствителните си сетива, дълбоко ги съпреживява и одухотворява. Тя се опива от уханието на розата, която ще „розовее”, ще хубавее”, ще бухне в „спомен мил”. Удивява се от „ гостенката есен”, която „гони вятърът немирен”, от самотното море, което „търси на кого скръбта си да изплаче”, от отиващото си лято... Органичната и философска връзка на човека и Бога е тема в творбите „Велик е Бог” и „Вяра, надежда и любов”. В измерението на молитвата са въплътени универсалните значения за „вяра и надежда”, за обичта към родината, децата и родителите. Върхът на мечтата е любовта – чиста, изстрадана, в духовното сливане с точката на преоткриването и с измерението на Божията сила. Личните чувства и преживявания в стиховете на поетесата са предадени с искрена непосредствена развълнуваност. Има нещо постоянно в тази поезия – това е нейният неугасващ оптимизъм и ведър поглед върху живота, силна привързаност към близки и приятели, към красотата на природата и топлината в човешките отношения. Това са творби, заредени с осезаема вътрешна сила и енергия, която облагородява човека и го кара да мисли философски за живота.

Венета Ташева

***

СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ НОВАТА КНИГА НА РАДКА ИЛЧЕВА

"ВЛЮБЕН ШЕПОТ"

 

ТЪЖЕН СПОМЕН


Отнася нанейде денят ми умора,
любов и суетност, мечти и копнежи...
Вървя аз самотна сред толкова хора,
звъни тишината – дърветата още са свежи.


Тъй нежно докосвам бреза белокора.
Задъхана есен събира одежди
и сплита косите на пъстрата флора.
Мъгла и сълзи очилата замрежи...


Ухае на есен и кестени падат.
Съмнения вятър ли тайно отвява,
че чувствата крехки понякога страдат...


На улица чува се – някой запява:
младеж и девойка свирят с цигулка
и тъжният спомен във мен се стопява...



Л
ЕВСКИ


За тебе трудно се намират думи.
Каквото и да кажем – недостига...
Живот в несгоди, по незнайни друми...
Духът народен ти от турски гнет надига!


Поличбата ти – да си в служба на велико дело!
Неуловим и недостижим във мисълта си...
След потери преоблечен ти вървял си смело,
безстрашен, прозорлив във младостта си.


В родината ни скъпа, изтерзана,
народът тръпнел въодушевен:
„Не щем рая да бъдем на султана!”
„За свободата, братя, се гответе везден!”


Борбата ни народна е била над всичко!
Зовял си: „За България трябва зряло да се мисли!”
Молитва... Мисъл и за майка му мъничко...
Известен бил с честността си!


Но в призори – във Къкрина потеря...
Юнак от българска майка роден!
Но късно е! Започнала е вече друга ера..!
„Ще дойде, казваше, и този ден свещен!”


Урокът ми – с родолюбие започва.
Ликът ти се усмихва на децата...
И днес „Дела ни трябват, а не думи!”
Поклон. Цветя на тази дата...


Ц
ЕЛУВКА


По земята крачи босонога,
стъпва тихо, плавно, без тревога,
есен златна, топла, русокоса...
Сбрала е игли от сенокоса


и изплела рокля от дантели,
само самодивите видели,
колко дни и нощи е седяла...
Тя запяла песен за възхвала:


за труда на хора по земята –
плодове, грейнали в позлата.
Дъжд по клоните студен се стича
и гората стара разсъблича...


С дъх на пъпеш, ябълка и диня,
а червилото ѝ – от смокиня...
Паяжини в храстите заплита.
Вятърът ли нещо я попита?


Карамелени коси разплела,
сянката ѝ – мрежеста омбрела.
С кикот скита по пътека горска,
на ухото – орхидея морска...


Тя за малко слиза към морето,
стъпва гордо, страстно и напето...
Сбогом с него нежно да си вземе,
и целувка сладка да приеме!

http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/6-veneta-tasheva

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/57-radka-ilcheva