ПОЕТЕСАТА ЛИЛЯНА-ЦЕЗИЯ МЕХАНДЖИЕВА С ДЪРЖАВНА НАГРАДА „ЗЛАТЕН ВЕК“

На 23 май 2021 г. на тържество по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност Министерството на културата на Република България удостои с национална награда Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики (сребърен) – поетесата, журналистката и литераторката от гр. София Лиляна-Цезия Механджиева.

Наградата й бе връчена от министър Атанас Атанасов.
***

Прави впечатление, че подходът на Министерството на културата през тази 2022 г. за удостояване на творци с държавни награди из между предложените за номиниране имена от различните творчески организации и съюзи е сведен – за разлика от предишните три-четири години – само до 24 изявени творци. Символично. За 24 май! Това означава, че Министерството на културата е завишило критериите за оценяване на предложените за награждаване лица и прави с това наградите им с относително много по-висока обществена и държавна значимост.

***
Управителният съвет на Съюза на свободните писатели в България – като отправя сърдечна благодарност към Министерството на културата в лицето на Министър Атанас Атанасов за решението да удостои наш член с престижната държавна награда „Златен век“ – пожелава на Лиляна-Цезия Механджиева и на всички други наши автори по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност здраве, дълголетие, сили и вдъхновение за сътворяване на още прекрасни литературни творби и дела.

Убедени сме, че личните творчески постижения в литературни творби, които съдържат, обогатяват и пренасят във времето кода на българската културна и национална идентичност, са постижения и за Съюза ни.

Честит Празник, колеги!

Проф. д-р Стефан Влахов – Мицов, Председател на ССП
Владимир Луков, Заместник председател на ССП

София, 24 май 2022 г.

***
ЛИЛЯНА-ЦЕЗИЯ МЕХАНДЖИЕВА

Родена е в гр. София на 21 май 1952 г. Завършва българска филология и след успешно издържан конкурс 33 години работи като преподавател (главен асистент) по български език на чужденци в Департамента за езиково обучение на СУ „Св. Климент Охридски”, а от 2013 г. и в Нов български университет. Ръководител на програма за кандидатстудентски курсове и матура по български език и литература и история към СУ. Автор на учебник – „Научете бързо български език”, издание на СУ (2006 – 2007), на две монографии – „Елин Пелин – идеи, теми, мотиви и послания” (2002) и „Йордан Йовков – идеи, теми, мотиви и послания”(2002), на сборник „Разкази и новели“ (2022), а също и на множество езиковедски и литературоведски доклади, представени на международни форуми, и статии, публикувани в престижни издания на научната мисъл. Има издадени шест стихосбирки: „Лечение” (2007); „Посвещения” (2009); „Посветени откровения” (2011,) „Светувания” (2013), „Светувания 2” (2016), следва и „Светувания 3“ (2022) с общо 393 поетически текста. Освен с поезия се изявява и с други прозаични творби, публикувани в Антологиите на ССПБ. Наградена със значка „За заслуги пред столичното образование”. На Национален литературен конкурс, посветен на Христо Смирненски, й е присъдена трета награда за поезия (5.01.2016), а на анонимен конкурс, обявен от Съюза на свободните писатели в България, е наградена с втора награда за есе на тема „Утрешния ден” (23.05.2016). Удостоена със званието „Народни будители 2016” за стихосбирката „Светувания 2”. Приета за член на Съюза на свободните писатели през 2010 год. Член е и на Съюза на българските журналисти. Носител е на специалната награда на ССПБ "Възроденият феникс" (2021 г.) за цялостно творчество и за принос в развитието и утвърждаването на Съюза. Председателка е на Софийския Филиал на ССПБ.

***


РАПСОДИЯ

Между тъгите на века
вън хорски шум разпален
със теб и спусната яка
вдън горска шума алена.

Покрай замрялата река
стар дънер пръска пламък
и сред изгрялата лъка –
кълн весел изпод камък...

Една подадена ръка,
звън меден на камбана –
подир окъпана дъга
сън есенен за двама.

ЗАТИШИЕ

Не пърхат птиците в снега –
навън е бяло, бяло, бяло...
От тази бяла белота
небето чак е ослепяло.

Не чуват птиците шума
на лятото с любов летяло...
От тази няма белота
небето чак е оглушало.

Не пеят птиците сега –
във бяло всичко се е сляло...
От тази бяла белота
небето чак е онемяло.

 

СРЕЩА

Простирам ръце,
потъмнели от чакане,
притварям очи,
помътнели от викане,
приближавам с уста,
от обич изпръхнала –
спускат се кичури
радост задъхана...
Но се връщат назад
от вихър обрулени,
пърхат в зеници
от облак забулени
и в чистия мрак
на росата отронена
тъжно оглеждат се
новите спомени...

Лиляна-Цезия Механджиева

Информация: Свободен писател, София, 24 май 2022 г.

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/685-lilyana-tzeziya-mehandzhieva