Новата поетична книга на Владимир Луков, Изд. „Пропелер“, София, 2022 г.

Компютърно оформление на корицата със снимки на автора - Митко Ганев.

Книгата е в малък формат; съдържа над 130 кратки стихотворения в единна тоналност и поетика.

Четвъртата титулна страница съдържа следния текст.

Проф. Симеон Янев: Мерите на тази поезия са отвъд социалните реалности. Човекът е повдигнат на степен да намери себе си в непреходността на природното и космичното. Такова тотално одухотворяване на света българската поезия не познава. Светлината у Луков избликва почти във всяко стихотворение, излъчена от Светулката до Слънцето. Тя е във всяка точка на пространството и времето. Тя избликва от всичко и е над, под, във, върху, въпреки и независимо от когато и където, а само е – обемащо съм, си, сме, сте – самата екзистенция във всичките й посоки и форми. (2020 г.)

Проф. Стефан Влахов – Мицов: Това е поезия за и на вечните стойности, необременена от делнични суети и страсти. Поезия на откровението, на радостта от Живота като такъв, на усещането да си част от нещо необятно. Поезия, която изследва света пряко човешката същност. (2020 г.)

Проф. Дора Колева: В това движение – от интимно-съкровеното към космичното виждам спецификата на дарованието Ви. (2020 г.)

Проф. Милена Цанева: С радост се запознах с Вашата така свежа и изящна поезия. (2011 г.)

Проф. Енчо Мутафов: А някои стихотворения са направо великолепни. (2000 г.)

Информация: Свободен писател, София, март 2022 г.

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/8-vladimir-lukov