Поетеса, есеист, радиоинженер.

Мария Христова Далакчиева-Леринска (с литературни псевдоними Леринска и Жужа Жужич) е родена на 09. 02. 1935 г. в с. Ново село, област Стара Загора.

Завършила е гимназия "Г. С. Раковски" в гр. Котел и Технически университет - София - специалност радиотехника. Работила е като инженер по автоматика в Захарни заводи Горна Оряховица, радиоинженер в Завода за малки радиоприемници във Велико Търново, конструктор на кабели за далекосъобщителни магистрали и енергетиката, а също и като кибернетик в „Елкабел” - Бургас, където понастоящем живее и твори. Посветила е двадесет години от живота си на електронно-изчислителните машини и изразява в поезията си патоса на тяхното създаване в България.

Публикува в регионалния и в централния печат поезия за деца и възрастни, есеистична критика, басни, епиграми.

Издадени книги:

„Неутихнало море” – стихове, 2001 г.

„Премини Рубикон” – стихове. 2002 г.

„Басни и епиграми” – 2008 г.

Поетичен сценарий „Самуил” по романа на Димитър Талев – 2009 г.

Нейни творби са публикувани в електронно издателство "Литернет" .

Носителка е на Грамота на Министерството на културата за принос в българската култура и национална идентичност (2019 г.).

Поезия:

МАРИЯ ДАЛАКЧИЕВА-ЛЕРИНСКА - ГЛАСЪТ НА МОРЕТО

МАРИЯ ДАЛАКЧИЕВА - ЛЕРИНСКА - КОГАТО ПЪТЯ ДЪЛЪГ Е ИЗМИНАТ...

Критика:

МАРИЯ ДАЛАКЧИЕВА – ЛЕРИНСКА - МЪДРА ПОЕЗИЯ, ПОБЕЖДАВАЩА ВРЕМЕТО