МАРИЯ ВИКТОРОВА

Поетеса, филолог, преводач - с хоби пластична живопис, сценични изяви и приложно изкуство. Секретар на Съюза на свободните писатели в България. Родена е на 24. 02 1957 г. в гр. Пловдив, българка, разведена. Завършила е Немска езикова гимназия в София и СУ "Св. Климент Охридски" - българска и немска филология, а също и следдипломна квалификация по библиография и информатика. Работила е като редактор в ИК "Иван Вазов" - отдел "Художествена литература", като преподавател по немски език и като сътрудник-преводач от немски към Издателство "Слънце". Авторка е на лиричните книги "Молитва за любов"(1993), "Късно слънце"(1998) и "Девет живота" (2001). Превела е езиково и поетически "Ранната поезия на Ерих Мария Ремарк" (2002). Под печат е новата й книга "На прага на сърцето" - лирика. Наградена е през 1998 г. с купа и грамота от международния конкурс за поезия на името на Алдо Моро - гр. Лече, Италия.