АСЕН ДИПЧЕВ

Асен Дипчев

разкази на очевидци, документи и спомени.

Както казват, роден съм на 22 срещу 23 юли 1950 г. в 00.00.часа. Очевидец - мама. Колко е бил верен часовника - не знам. Документално - 23.07.1950 г. Първо детенце в семейството на Милева и Марко Дипчеви /българи, източноправославни, изучили гимназия деца на „врагове на народа"/. Квалификацията „враг на народа" се оказа, на по-късен етап, имунизация срещу вирусите на едно идейно заболяване, от което преболедува половин Европа. Както казваше един поет: Призрак броди из Европа, призрака на комунизма!"

Детството - купонна система, тате - каруцар на оряховското пристанище, мама - безработна. Живот като в журнал... Докъде осми клас бях отличник, кротушанче, с благ характер и добра душа /не знам защо това много го пишеха по некролозите?!/. По същото време ми се случи едно почти перфектно удавяне в река Дунав. Извадил ме е един бивш боцман по корабите, който също се казваше Асен /по прякор..."Буквата"/. След екшъна последва пренастройка на системите, кротушанчето остана в предишния живот.

В новото летоброене ме засилиха къде София, да даскалувам в ТФМО /Техникум по фина механика и оптика/ „М.В.Ломоносов" - човека е абсолютно невинен. Изкарах до трети курс, рекоха да го повторя, нещо не се договорихме и получих отпускно свидетелство с кредитен рейтинг по „поведение" - лош едно /шестобална система/. После, документално, козлодуйска гимназия, за оправяне рейтинга, след което и оряховската гимназия. За две години успях да я завърша, как са ме изтраяли - даскали си знаят. Знам, че си ходех винаги остриган нула номер, даже и когато разрешиха да имаме и по малко косица. С диплома „Отличен" /ама без малко/ поех към родната казарма. Веднага се усети как Българската народна армия повиши боен дух и подготовка, а във танковите войски настъпи небивал подем!

След двегодишното милитъри шоу, работа в „Софстрой" и вечерно - строителния техникум. Там срещнах жената на живота си - Копринка. Любов, брак, деца и т.н. Трудов стаж, кипеж, лудеж и... по едно време се започна... Идват образи по нощите - търсех и намирах природни форми - правех образите. После се заредиха стихове, кога несвързани, кога подред - записвах ги. Иначе няма спане!

И рисуваници, предимно с пръсти. И портрети, и какво ли още не - все техники, от които хал хабер си нямах, но ръчиците сякаш си знаеха какво трябва и го правеха! Две леви, но златни! И така та до днес. За което прилагам отделна справка.

Горното написах собственоръчно и за верността му се подписвам /както го има в един „Протокол" на Народната милиция - вечна и памет!/.

Асен Дипчев

***

Асен Дипчев

Кратка творческа биография

Асен Дипчев има издадени 11 стихосбирки и една книга проза и поезия.

Стихосбирки /по години/:

Приказки и проклятия" 2001год.

История в сегашно време" 2003 год.

Лястовицата" 2005 год.

Вик в съня" 2006 год.

Защо" 2006 год.

Бога на лудите" 2007 год.

Да минеш по жаравата" 2007 год.

А на осмия ден" 2008 год.

Игрите на зеленоокия" 2009 год.

Цвете за лудите" 2011 год.

Вода и кръв" 2019 год.

Проза и поезия:

Здравей E-mail-ия" 2011 год.

Награди:

Народни будители" -2011 г. на Съюза на свободните писатели за книгата „Здравей E-mail-ия".

Европейска премия за поезия - 2011 г. на Европейски културен център „Алдо Моро" - Италия, за стихотворението „Някъде в безкрая".

Грамота от Център за европейски срещи - Европоезия - 2011г. /Париж, Франция/ за стихотворението „Самотници".

Шест самостоятелни изложби живопис, скулптура и пластика в страната и чужбина.

Член на Асоциацията на бургаските писатели.