ЗДРАВКА ДИМИТРОВА – ОРИСНИЦИТЕ

 От книгата „Мехико Махико, прегръщам те горещо“

 Тук още текат коледни празници.

И настроението ми още e коледно.

Денят 6 януари в Мексико е Диа де Рейес, нещо като Ден на орисниците.

Тази година Интернационалният клуб на мексиканските жени го отбеляза с българско участие. Г-жа Леонор Леви, членка на клуба и на ръководството му, покани временно управляващия българското посолство Георги Димитров „В кратко слово да запознае събранието с политическите, икономическите, социалните и културните въпроси на България”. Съчувствах му, че в двайсетина минути трябваше да побере толкова обширна материя. Той обаче, красноречив оратор, произнесе политическо есе, в което по най-естествен начин всичко се завъртя около фигурата и вековния юбилей от рождението на Георги Димитров, което много допадна на домакините. И на публиката, разбира се, мексиканки и дами от дипломатическия корпус. На другия ден вестник Ел Ералдо излезе с репортаж и няколко снимки, на най-едрата се мъдрим Стела Финци и аз.

По повод светлия празник домакините бяха приготвили три „роскас”, придружени от пенлив горещ шоколад. Роска е козуначен кравай, покрил цялата дълга маса, поръсен със захаросани парченца от техните непознати плодове. Подобно на нашите новогодишни късмети, във всяка роска се поставя порцеланова кукличка бебе, символизираща младенеца Христос. Късахме от кравая, много вкусен беше, но на нас със Стела не ни се падна нито един Христос. Остана ни приятелството с тези прекрасни жени, с доктор Берта Аренал де Окампо Пастене, генерален секретар на Съюза на мексиканските жени, с която по-сетне ме свърза истински хубава дружба.

Берта ме канеше с покани, писмени и по телефона, рисуваше ми всички отклонения по пътя, ако си осигурявах транспорта, но най-често отивах на сборното място -- кино Чапултепек -- и пътувахме заедно до ателието на Сикейрос в Куернавака, където участвахме в цикъл от конференции. Обикновено ни посрещаше сестра й Анхелика Аренал де Сикейрос, съпругата на великия художник.

Участвах с Берта Аренал в кампанията за подпомагане на пострадалите в щата Чиапас, когато вулканът Чичон се развихри и покри с камъни и пепел град Виля Ермоса и голяма част от територията на щата. Освен пари събирахме сол, олио, захар, ориз, фасул, мляко на прах, царевично брашно… Стана тъй, че малко по-сетне за такава помощ към посолствата се обърна и Сирен Карлсен, председателка на Асоциацията Дамас Дипломатикас. Събирахме измежду колегите и приятелите си и по тази линия... Аз бях натоварена от българска страна да се включа в екипа на Карлсен от Външното министерство.

Познанството с тези жени ми помогна по-скоро да се отпусна и да общувам, да опозная някои места от страната, където затрупаният с работа мой съпруг не можеше да си позволи да ни заведе. Но тази дружба ми помогна за нещо много по-важно: подтикна ме да сваля туристическите очила и да прогледна за проблемите на хората. Да се почувствам една от тях, от жените по света, които се изправят срещу агресията, разобличават различните лица на експлоатацията, борят се за опазване на природата, защитават бъдещето на децата…За всичко това нося в сърцето си неизмерима благодарност и поклон към тези храбри мексиканки. Тяхната дейност не беше в полза на правителствата. И не беше безопасна.

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-…/951-zdravka-dimitrova