ЗДРАВКА ДИМИТРОВА: МЕСИ – „БОЖИЯ БЛАГОДАТ” И „ПАДРЕ НУЕСТРО”

 От книгата „Любовно танго с Аржентина“

Когато звездата на Меси изгря в Барселона, на покрива на КРИТ в Младост, в нашата София, се появи огромен билборд. Решителен, целеустремен, неотстъпчив, упорит борец. Така изглеждаше футболистът. По-сетне прочетох биографията му. Фенове навярно знаят всичките му 755 изиграни мачове. Всичките 607 голове, които събрани с 500-те от детските му години, надхвърлят хиляда. Всичките отличия, награди, златни топки и златни обувки. Нека. Не се притеснявам, че аз днес разказвам за Лео Меси.

Не знаех, че е аржентинец. Латинските имена винаги са ме обърквали. Не се научих как да разпознавам кубинеца от мексиканеца, от колумбиеца, от перуанеца, от уругваеца и от испанеца, роденият в Испания. Великият език на Лорка и Сервантес е тяхното богатство. Тяхната сила. И не смейте да намеквате нещо за някого от тях! Чувстват се като семейство, със съперничеството и съпричастието, с общото минало, което ги сродява.

Така, ни в клин, нито в ръкав ще тръгнем от двойното гражданство на Лионел Андрес Меси Кучитини. По кръвна линия и по принуда. Роден е в Росарио, в семейство на потомствени италианци. Прадядовците му дошли в Аржентина преди два века. На пет години започва да тренира футбол. На седем играе срещу тим на Чили за Купата на дружбата. Но на десет… откриват, че не му достига хормон на растежа. Принуден е да дойде в Европа, в Испания. Да се лекува. И да играе в спортен клуб Барселона, който поема разноските по лечението. Допустимо ли е дете на тринайсет да претендира пред испанския гранд? Малкият Меси го прави. На другия ден след пристигането уреждат проба с детския А отбор на Барса. Денят е 18 септември 2000 година.

Вкара шест гола, два пъти уцели греда, по средата на мача се принудихме да го извадим, за да остане срещата приятелска – спомня си Жоан Лаковара.

Пробата се оказва предостатъчна. На 14 декември родителите му, той самият и неговият агент Орасио Гаджиоли се срещат в кварталния бар с Чарли Серда, по онова време директор на младежкия клуб Барселона. Написва се върху една салфетка и се подписва от всички присъстващи първият договор на Лионел Меси за работа във футболния клуб Барселона. Тази салфетка се пази в музея на клуба.

Момчето се лекува и играе, расте, усъвършенства се и става все по-добър футболист, все по-бърз и все по-успешен голмайстор. Следват го една след друга и наградите. Завистници говорят, че лекарствата го правят бърз и концентриран и какво ли още не. Глупости, няма лекарства, които да правят талант! Меси е талантлив, обича играта. Живее чрез нея, за нея! Освен това е дисциплиниран и целеустремен. Прекрасни качества не само за футболист! Спортната му биография се населява с пет златни топки, с четири златни обувки, с толкова „най-много” – мачове, голове, хеттрици, – с толкова „единствен” в това или в онова, че ми се завива свят.

Мнозина се интересуват от прекрасните отличия. Аз се вслушвам в гласа му, когато споделя вълненията за семейството си. Поискал разрешение да отсъства от тренировка, за да бъде с жена си, когато се раждал първородният му син Тиаго в 2012.

Отвори ми се главата, вече не се чувствам самотен в моята професия, във футбола. Мразя загубите и равенствата, но вече ги възприемам по друг начин. Има по-важни неща от един резултат. Игра е, всеки иска да спечели, да стане шампион или най-добър. Не винаги е възможно да се печели. И не винаги печели по-добрият! По-рано не се досещах, но вече се научих, разбрах, че като свърши мачът има и други неща. Да бъда със синовете си, с жена си, със семейството си. Плаках от радост, когато се роди Тиаго, плаках и когато се роди Матео. В началото на март тази година дойде третият ми син Чиро – не плаках, бях вече привикнал! Но съм щастлив с него.

Фернандо Синьорини от екипа на Барса си спомня:

В 2009 по време на една тренировка Лео поставя топката на левия корнер и рита. Прелита над напречната греда. Обръща се ядосан и хуква към съблекалнята. Дочувам гласа на Марадона:

Леито (От Лионел, още по-умалително от Лео), Леито, ела, папи, ела!

Диего го хваща за ръка, прошепват си нещо двамата и светът сякаш замира за момент пред двамата велики, настоящият и бъдещият. Диего слага топката на ъгъла и бащински го съветва:

Чуй ме, не бързай да я ритнеш! Защото тя не знае какво искаш от нея. Не бива да се отнасяш към топката как да е. Трябва да й дадеш да разбере какво искаш да направи за теб. И тя ще го разбере.

От този момент насетне Меси гали топката както никой друг. Танцуват двамата с нея, носят се вихрено по игрището, забавляват се заедно, тя го обича, стои залепена за крака му, събират край себе си тълпа от противници и въпреки съпротивата им, намират вратата… Играе магически футбол, пластичен, неповторим. Както го правят най-големите в тази игра. Излишни са сравненията с Пеле или с Марадона. Или с Кристиано Роналдо.

Меси си е Меси. Велик и неповторим. Неговите възторжени фенове по света нямат чет. Синът на самия Кристиано Роналдо, както е известно, е фен на Меси.

Спомняте ли си петгодишното авганче в „ризка” от пластмасова торбичка на бели и небесни райета с името Меси и номера 10 на гърба? Снимката(лявата) обиколи света чрез Фейсбук. После видяхме футболиста да води за ръка това дете на стадиона в Доха. В офиса на УНИЦЕФ в Кабул и сега стои снимката на малкия Муртаза, облечен в спортната фланелка, изработена в Росарио и с автографа на Меси. До нея стоят думите на детето: „Обожавам Меси”.

Това е признанието! Не грозните думи на някои засегнати „колеги”. Установявам, че по злобата и по завистта с аржентинците доста си приличаме. Остава да ги догоним и по самочувствие. Което обаче задължително иска да се уплътни с богато съдържание!

На седемнайсет години Лео Меси вкарва първия си гол за Барса. На трийсет с хеттрик в мача с Еквадор класира Аржентина за Мундиала в Русия. Шапки долу! Да станат всички на крака!

Той е „Божия благодат” за Барса. Той е „Падре нуестро” за Аржентина. Вярно, на мундиала в Русия не направи очакваните чудеса. Но е вярно също, че на терена отборна игра нямаше. Виждахме някакви хора в аржентински екипи. Те чакаха Меси да им осигури победата. А всички знаем, че не става така.

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-…/951-zdravka-dimitrova