ЗДРАВКА ДИМИТРОВА – ПИНЯТА, ПЪЛНА С ЛАКОМСТВА

 Откъс от книгата „Мехико Махико, прегръщам те горещо“

Нямаме си пинята, но пък си имаме гости от България. Гостите питат какво е пинята.

Един предмет, много пъстър, във вътрешността на който се поставят хубави неща, по Коледа се окачва да виси от тавана, когато гостите се съберат, тържествено се счупва, като се удря с тояга и се събират падналите дарове. Играта става весела и дори смешна, защото кандидатът да счупи пинятата е със завързани очи.

През целия декември навсякъде в страната се продават готови пиняти. Град Сан Хуан де ла Пуерта, община Гуанахуато от години ги произвежда. Половината от населението му с това се изхранва. Изнасят и зад граница, главно за САЩ. Има различни. Коледните се пълнят с карамели, дребни детски играчки, балони, шоколади, конфети. Седемте й лъча на върха завършват с пищни разноцветни пискюли. Казват, че олицетворявала Витлеемската звезда. Пъстротата символизирала изкушението. Разбиването означавало преодоляване на греха. Лакомствата показвали удоволствията в живота на небето.

Бизнесът е направил този символ постоянно присъствие в битието на хората от онзи континент. Има пиняти за рождени дни, за златни и диамантени сватби, за специални тържества. За детски празници фигурата може да бъде любим герой от филми, да е маймунка, куче, магаре, да е цифрата на годините на детето. И се поставя така, че то да я достигне с пръчката. Ако е за възрастни, може да съдържа кондоми и други сексуални радости. Някога са пълнили гърнетата с плодове и парчета захарна тръстика. Наркобизнесът ги пълни със своите прахове и хапчета. Затова митничарите на границата със САЩ трошат пиняти независимо от традицията.

А сега за скъпите гости от България: Мирон Иванов и Генчо Симеонов, и двамата стършелисти, пристигнаха в Мексико в самото навечерие на Коледа. Веселина Георгиева, моята шефка в ТРУД, ми е пратила по Мирон цяла кутия празнична баклава. За да ни е тържествено, купихме си стъклени чаши. Да звъннат като се чукнем за Рождеството на Христос. Да звъннат, напълнени с шампанско за Новата година.

И звъннаха де, чашите. В часа на българската Нова година – четири следобед – се събрахме в посолството почти всички българи в столицата Мексико, заведохме там и гостите си, заедно изпяхме химна, почерпихме се, танцувахме… В полунощ посрещнахме Новата година повторно. У дома. Ние тримата, Мирон и Генчо, директорът на българския културен център Жак и жена му Стела, представителят на Машиноимпекс Павел и жена му Надя с двете им деца. Всички с чашите в ръце очаквахме да видим по телевизора как го правят мексиканците. Аз чаках най-нетърпеливо. Работниците в телевизиите стачкуваха. В празничната нощ на всеки кръгъл час предупреждаваха, че в полунощ ще преустановят програмите, ако заплатите им не бъдат индексирани. Така ми се наостри любопитството! Пресмятах за и против. Опитвах се да отгатна развръзката. Дори залагах! Срещу себе си, защото никой друг не се хвана на моята игра. В дванайсет без пет дикторът съобщи, че исканията са удовлетворени. Чак се разочаровах. Заради хазарта на момента… След пет минути пак той пожела мир, много щастие и много любов и на екрана се изписа „Щастлива Нова Година”. След което филмът продължи. Беше стар каубойски филм.

Нямат ли си те един Хачо Бояджиев да им спретне новогодишна програма? Нямат ли си един Йордан Радичков да им напише историята на яйцето? Нямат ли си Георги Парцалев, Георги Калоянчев и Стояна Мутафова да ги разсмеят?

Прозорците до пода, характерни за тази страна, ни дават удоволствието в хубави дни да виждаме вулканите от сутрин до вечер. Снимах ги непрекъснато. И все предстоеше по-добрият ден и по-добрият кадър. Като разглеждаше албума ми, Мирон заключи: „Много си ги разглезила!”

Около празниците градът почти опустя, гражданите хукнаха да празнуват другаде. Смогът напълно се изчисти, Попокатепетл и Истаксиуатл се изправиха пред прозорците ни, сякаш са на отсрещния тротоар. Въпреки трийсетте градуса на мексиканската зима, запалихме камината за разкош. И цял ден им се любувахме. Чуквахме се с чашите. Пиехме наздравица за шанса да дойдем в тази страна, да видим неща, които не бихме видели другаде. И да осъзнаем колко красиви са различните страни по планетата ни. Колко красив и богат е светът с простора си, със звуците, формите и багрите си, с мистичните си тайни, с легендите си…

А има хора, които искат да го разрушат!

На снимката: Детски празник с пинята

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-…/951-zdravka-dimitrova