(Есе с първа награда на анонимния конкурс на ССП за разкази и есета на тема "Утрешният ден")

Единственото удоволствие на бедните е да правят деца, писала едно време именита българска поетеса. За младите бедни, да. Но пенсионерите с малки пенсии от какво ли изпитват удоволствие?
„В нашия хладилник има домат, краставица, а понякога и кутийка маргарин”, заявява дяволито усмихнат съсухрен пенсионер. Казва го с гордост. Значи аз имам, не съм бедняк и гладен. Той имал! Разбирате ли?
„Много често изключваме хладилника, за да не харчи ток”, казва друг с побеляла коса, спортно облечен с дрехи втора употреба. Но не от магазина, а от контейнерите на улицата.
„Хладилника го изключваме въобще. Няма какво да слагаме в него. Малка ми е пенсията. Жена ми е с още по-малка, затова повече спим. Така е. Сънят е храна. Не се оплакваме, добре сме. Осветление не ползваме. Щом стане тъмничко, лягаме да спим. Вода не точим от чешмата. Наливаме си от постоянно течащата чешмичка в парка. Не ощетяваме държавата. Водата и без това си тече. Ние сме честни хора. И така, като пестим вода и ток, остава някой лев за домат и краставица. Хляба често си набавяме от контейнерите. Мухлясал е, има пеницилин и затова не се разболяваме, не даваме пари за лекарства. А сега, като сложиха контейнерите за хартия и стъкло, съвсем забогатяхме. Знаем в кой от тях е хлябът. Понякога и леко вмирисана пържола се намира. Хартията събираме отделно. И ето ти пари от вторични суровини за бира. Хубав е животът ни. Пълен е с радост и щастие. Кога жена е носила дрехи от гнилия капитализъм? До контейнерите само такива има. Лукс. Жена ми ги изпира, преправя и ходи като графиня из квартала. Съседките ѝ завиждат и се чудят откъде сме забогатели. Аз им отговарям, че забогатяхме от загиващия капитализъм. И защото спим повече. Сънят е храна. Хубав е животът ни, пълен е с радости и удоволствия. Не ми ли вярвате? Ще ви кажа една тайна. В контейнерите за стъкло и пластмаса има много празни бутилки. На някои, обаче, на дъното им са останали капки бира, вино, водка. Събираме си алкохол за цяла седмица. От него много добре се спи, сънят е храна. Не се оплаквам, добре сме си. Хубав е животът ни, пълен с радост и щастие.
А излезем ли на разходка из града, просяците ме поздравяват с „гут морнинг”. Аз само им кимвам и с гордост отминавам като висопоставена европейска персона.
Спете спокойно, бедни хора, сънят е храна.
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31…/641-kercho-georgiev