ДОРУ ПОПОВИЧ – БЪДЕЩЕТО Е НА БЪЛГАРСКАТА И РУМЪНСКАТА МУЗИКА...

С румънския композитор ДОРУ ПОПОВИЧ разговаря ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Личност богата, ренесансова, ДОРУ ПОПОВИЧ, чиято 75- годишнина бе отбелязана наскоро в Букурещ, е сред водещите композитори и музиковеди в северната ни съседка. От години слушам неговите прекрасни музикални предавания по Радио Букурещ и се възхищавам не само от огромната му ерудиция и култура, но и от щедростта и благородството, с които представя личности и явления от румънската и световната музика и си мисля, защо ние нямаме подобни предавания и личност от подобен мащаб, която да ги води. Дору Попович е верен приятел на нашата култура – в своите радиопредавания той неведнъж е представял българската музика и музиканти.

***

- Уважаеми маестро Дору Попович, ще Ви помоля да започнем с Вашия дебют.

- Той се състоя през далечната 1950 в Букурещ с цикъла „Три песни” по текст на Шандор Петьофи и Октавиан Гога. Трябва да Ви кажа, че тези солови песни станаха популярни веднага след първото им изпълнение в Букурещ и ми донесоха някакво признание сред музикантските среди – нещо, което по принцип рядка се случва с един начинаещ автор. Междувременно станах ученик на един от големите композитори и педагози Михаил Жора и Михаил Андрику.

- Какъв е Вашият духовен произход? Кои са Вашите предшественици в музиката?

- Интересен въпрос. Първо ще споделя с Вас, че съм един непоправим лирик. Досега съм минал през три периода: импресионистичен, през който използвах изразни средства от импресионизма и постимпресионизма върху фолклорна, румънска основа, после – неовизантийски – това бе синтез между старата византийска музика и най- стария румънски фолклор... По този повод италианската и френската критика ме определиха като латински или средиземноморски тип композитор...Лично аз предпочитам простотата на изказа и в музиката, и в литературата. Също и в музикознанието, на което отделям много от времето и силите си. Чувствам се кръвно свързан с музиката на романските страни: Франция, Италия, Испания.

- А какво мислите за свободата в творчеството?

- Не приемам онази свобода, която води до хаоса, до отрицанието на големите етични проблеми на епохата. Държа на „дисциплинираната” свобода. Разделих се с авангарда след 1968, след като завърших специализацията си в Дармщадт. Считам се за привърженик на Освалд Шпенглер и поради това не вярвам в единството на световната култура и в примата на западната пред източната. Вярвам в БЪДЕЩЕТО НА ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИТЕ КУЛТУРИ, а също и в бъдещето на Азия, Африка и Америка. В този смисъл, предвиждам след време един голям ренесанс на културата в България и Румъния, въпреки сегашните трудности и проблеми.

- А съществува ли, според Вас, връзка между музиката и науката?

- Досега съм се интересувал предимно от връзката между музиката и математиката. Тази наука може да направи музиката по- логична, по- подредена. Разбира се, тя не може да даде талант и вдъхновение на композитора... Изкуството, както е известно, е свързано преди всичко с недоизказаното, а науката – с конкретното. Да, мисля, че съществува връзка между музиката и различните клонове на науката. Това е било известно още в древна Елада, в Средновековието, а по- късно и в Ренесанса. Още тогава са съществували типовете „уомо унико”, „уомо синголаре”, „уомо универсале”. Днес те се срещат твърде рядко, поне сред композиторите. Може би най- интересен за мен в това отношение е Янис Ксенакис, макар, искрено казано, музиката му да не ме вълнува особено... В наше време доста хора се опитват да приближат музиката до науката, но повечето от тях го правят неумело!

- Пишете много за операта. Голям успех имаха Вашите опери: „Мариана Пинеда” / по драмата на Лорка/, „Прометей”, „Най- дългата нощ”. Някои твърдят, че музикалният театър има по- големи възможности за изразяване, отколкото останалите жанрове, а други вярват, че краят на операта е близък...

- Мисля, че съм автор преди всичко на вокална музика. За мен човешкият глас е най- вълнуващият от всички инструменти. Затова аз постоянно пиша песни, мадригали, кантати, а също и опери. Убеден съм, че връзката между театъра и музиката е нещо изключително вълнуващо. Не вярвам, че операта ще загине. Залите у нас са пълни. Интересът към Моцарт, Верди, Пучини никога няма да секне. Докато между авангарда и публиката съществува цяла пропаст. Наистина, през периода 1950- 1968 в Европа особено популярни бяха Щокхаузен, Луиджи Ноно, Пиер Булез. Но сега тази музика съвсем не е в разцвет. Същото се случи и с „новия роман” на Натали Сарот и Ален Роб- Грийе. Днешната ситуация може да се сравни до известна степен с края на античната епоха. Мисля, че Освалд Шпенглер беше много прав като писа, че първата фаза на всяка култура е преди всичко „витална”, после идва „разцвет”, а накрая – съвсем логично – „декаданс”! Да, упадъкът на Рим може да се сравни с днешната европейска култура. Затова пък, на Изток се очаква ново развитие. На Запад се получи този декаданс, защото естетиката е в разрив с етиката. Формата взе превес над съдържанието, езикът вече превъзхожда идеите...

- Следите развитието на музиката в много страни по света. Познавате ли българската?

- Не бих могъл да кажа, че я познавам много добре. Но мога да кажа, че вашият фолклор е толкова стар, изразителен, богат. Един от най- интересните в света. За щастие, сега светът го открива. Винаги го слушам с огромно удоволствие. Според мен, той дава солидна база за вашата художествена музика. Докато много композитори от авангарда се обновяват предимно лабораторно, българските автори, както и румънските, задълбочават своите търсения в областта на народното звукотворчество. Има една теория, според която българската и румънската музика са преминали през „класицизма” на хилядолетния им фолклор. Интересно, нали?!... Сред българските автори ценя изключително както класиците: Владигеров, Пипков, Стайнов, Големинов, Хаджиев, така и по- младите от тях Васил Казанджиев, Александър Райчев, Красимир Кюркчийски, Лазар Николов, Константин Илиев, Георги Минчев, Георги Арнаудов и още някои други имена, които вече съм представил в моите радиопредавания. Знаете добре, че освен с композиция, се занимавам много активно и с музикознание, а работя и от години за Радио Букурещ, което ежедневно излъчва много часове художествена музика по петте си програми...

- Имате и специална за художествена музика – Радио Романиа Музикал, носеща името на Джордже Енеску, докато нашето БНР, за съжаление, предава повече низките жанрове и на моменти се превръща в „говорящ вестник”...

- Мисля, че в наше време радиото е призвано да възпитава в истинските ценности, в т. ч. и да предава много художествена музика, защото само тази музика, освен фолклорната, облагородява. У нас, в Румъния, радиото е нещо много важно за музиката и за националната ни култура. Без него те не биха могли да съществуват пълноценно. Затова по Радио Букурещ тя звучи постоянно, всеки Божи ден! . Но това е голяма тема, изискваща отделен разговор. Сега искам да подчертая, че освен големи композитори, вие, българите, имате и големи музиканти – певци, инструменталисти. Вашата изпълнителска школа е великолепна! Сред най- добрите в света! Същото мога да кажа и за нашата. Имаме толкова много и добри музиканти и у нас, и по света...Да не забравяме, че съдбата на нашите два народа е толкова близка. Имали сме винаги общи проблеми, общи врагове, общи идеали. Културата на Румъния и България са толкова близки. Убеден съм, че въпреки кризата сега, имаме бъдеще.

Нашата музика, нашата духовност, които имат дълбоки корени, имат и голямо бъдеще. Ние, българи и румънци, заслужаваме голямо внимание уважение. Трябва само да живеем с ясното съзнание, че сме талантливи, достойни за уважение, че превъзхождаме много други култури в Европа...

Букурещ

На сн. ДОРУ ПОПОВИЧ

   http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev