(импресия)

Представата си за циганското лято свързваме с хубавите топли дни на късната есен. Усещането за нещо светло и радостно идва от слънцето, което в самия край на есента грее все още силно, почти както през лятото и ни кара да живеем с илюзията, че то все още продължава.

В дните на циганското лято ние се радваме на най-богатата гама от топлите пастелни тонове на есента – кафяво, светложълто, ръждиво-червеникаво и тук-таме все още зелено. Пъстротата и топлината не само подхранват у нас надеждата, че хубавото лято не си е отишло, но и напълно хармонират на циганския бит - пъстър, волен, разположен под открито небе, върху все още топлата земя.

Най-приятни са усещанията през тези дни, наречени „циганско“ или „сиромашко“ лято, когато сме в непосредствена близост с природата, независимо каква е тя – градски пейзаж, полска шир, морски бряг или планина. А за човека, сроден със селото, циганското лято е една многоцветна картина, в която се виждат узрелите плодове на есента. Невероятно чувство за топлота излъчват и златистите кочани на царевицата, между които се виждат едри, добре узрели тикви, и кехлибарените зърна на гроздето, и сладките късни есенни ябълки и круши, и сочните жълти дюли...

Сладкият мирис на тези плодове, набрани и подредени под стрехи и по тавани, се смесва с тръпчивия вкус на току-що налятото вино, което, по стара българска традиция, първи опитват гостите на селските сборове.

Въпреки че есента създава понякога мрачно, елегично настроение, навято от мисълта за идващата студена зима, дните на циганското лято са светли и радостни, защото са ни подарени от Бога.