ГЛАВА 1

Точно в шест – нула, нула, сутринта, Александър Ангелов Чернев прекрачи прага на Районната дирекция на народната милиция в града. На пропуска беше решил да си представи легитимацията на служител на МВР, но дежурният старшина авторитетно заяви:

- Ние знаем кой сте и къде отивате. Началникът Ви чака на третия етаж в стая триста и тринайсета.

Другарят Чернев го погледна с изненада, но после си помисли: „Какво пък?” и се отправи към кабинета на директора. Когато се качи, почука и чу един груб глас да му казва „да”. Отвори вратата и видя зад авторитетно бюро подполковник от милицията, едър и с юнашки мустак.

- Заповядайте, влезте, другарю Чернев! Казвам се Бучков, подполковник Бучков. Зановядайте, седнете! Какво Ви води насам?

Чернев се настани удобно на коженото канапе и отговори:

- Разпределен съм да работя тук в местното звено на Държавна сигурност.

- И какво образование имате?

- Средно образование ПУЦ (Професионално-учебен център) и две висши образования.

- И какви са те?

- Рабфак и Школата в Симеоново, специалност обществена сигурност и контраразузнаване.

Тук Бучков се подхили.

- И за колко време ги взехте?

- Рабфакът беше два семестъра, а Школата – седем месеца.

Бучков едва не се изсмя.

- А къде сте служили в казармата?

- Във Вътрешни войски. Бяхме връзка между Трета армия и Държавна сигурност.

- И какво офицерско звание имате в народната милиция?

Погледът на началника на районната дирекция се плъзна по сребърната звездичка и тънката червена ивица на пагона на кандидата за работа.

- Младши лейтенант съм, но се надявам да заслужа по-високо звание.

- Извинявайте, пропуснах да Ви питам, какъв е Вашият социален произход?

- Работническо-селски – заучено рапортува подлизуркото.

- Добре, приемаме Ви на работа. Долу, на втория етаж, в стая двеста и деветнайсета Ви очаква прекият началник. Назначен сте за младши оперативен работник в местното ДС.

С това разговорът бе приключен и Чернев стана, козирува и си излезе.

В уречената стая младши лейтенантът влезе след кратко почукване и изпънат по войнишки, козирува. Там обстановката го шокира, един майор и един капитан бяха седнали зад маса с ракия и обилно мезе от евтин салам.

- Заповядайте, заповядайте – подкани го старшият офицер. – Казвам се Груйкин, Любен Груйкин, а това е Чародей Михайлов, нашият комсомолски секретар, много доверен човек.

На Чернев му направи впечатление нежната кожа и необичайно розовият й цвят, която притежаваше майорът. „Вероятно е работил на Запад”, помисли си новодошлият. Капитанът представляваше малко закръглено човече, с шкембе, и леко трътлесто отзад.

- Алкохол в работно време не е ли нарушение на законодателството? – почти се възмути младши лейтенантът.

- За греяна ракия, двойно препечена, с медец, така, винаги е време – обясни Груйкин. – Виж какво, моето момче, нашата основна тактика е ГГЗ, което ще рече – гъз глава затрива. Трябва да се добереш до слабостите на хората и да ги използваш. Те са плацдармът към техните души, след това стягаме им обръча, разрушаваме им психиката и те се предават. Научи се да бъдеш добър пияч и като държиш на пиене, не едно лице ще ти падне в ръцете и няма да има мърдане. Пороците са нашите средства, а всеки човек има такива, и те ни дават победата. Човекът или се предава, или от него остава само боклук. Пийни си, пийни си!

И Чернев, някак с отвращение, гаврътна подадената му чаша, по тялото му се разля топлина и той си замези с евтиния салам.

След работа младши лейтенантът се прибра в квартирата си полупиян и за изтрезняване си направи силно кафе.

На другата сутрин го сполетя нова изненада. Капитан Михайлов го поведе към подземието на дирекцията на народната милиция. От килиите се чуваха сърцераздирателните викове на изтезаваните арестанти, но това не правеше впечатление на комсомолския секретар. Той ясно му заяви:

- Аз съм твоят наставник и аз ще те въведа в работата. На мен трябва да доверяваш всичко! Ясен ли съм?

- Да, другарю Михайлов – някак с нежелание се съгласи стажантът.

Влязоха в странна стая. Там имаше лампа с една-единствена електрическа крушка, а под нея – класическа маса за билярд. След тях се появи мустакат старшина, който достави щеки и подреди топките в триъгълник за игра на билярд.

- Благодаря ти! – по началнически пренебрежително го отпрати капитанът и заяви: - Първият удар е твой.

Чернев изобщо не бе пипал щека и се отнасяше с презрение към тези упадъчни западни игри, но нямаше какво да прави и даде началния удар на играта.

- Доста нескопосано – коментира Михайлов и с високо професионално майсторство започна да вкарва топките в джобовете, като устата му не спираше да мели: - Запомни, момче, гражданите са билярдни топки. Всеки има в чутурата си не мозък, а една билярдна топка, която ние трябва да командваме. Започваме с една, тя разбутва останалите, правим спонтовете и карамболите и накрая всички топки са в джобовете, тоест ние сме победили. В тази игра не печели по-силният физически, нито по-ловкият, печели този, който има по-силни морално-волеви качества. Когато унизиш противника (а всеки гражданин е противник) и му подчиниш волята, тоест вкарал си го в джоба, с него можеш да правиш всичко, докато накрая всички станат наши и ние осъществим тоталния контрол над народа. Ето, аз безпогрешно вкарах всички топки в джобовете. Сега ще се качим горе и ще ти покажа как се прошнуроват и прономероват досиета. Седемдесет процента от нашата работа е канцеларска, а управлението е винаги информация. Запомни, всеки човек е като камък, като му уцелиш дамарчето, той е твой, защото е рухнал, тъй като си му ударил слабото място!