КАЛИНА НЯГОЛОВА – ГРАДЪТ ПОТЪВА ТАЙНО В СВОЯ СЪН...

 МОРЕТО В КЪСНА ЕСЕН

Шуми морето и навява тъжни мисли,

мисли по неугаснали мечти,

шептят вълните свойта тъжна песен,

песен с непресъхнали сълзи.

 

И като молитва към небето се понасят

чудните мелодии на морето във нощта,

а скалите ги подемат и тихичко пригласят,

като че някой коленичил се моли на брега.

 

Но лятото след есента не се завръща.

Не се сбъдва нивга пропусната мечта.

Вълната стига до брега, без да се обръща.

А зимата покрива всичко в белота.

 

Награда на Международния конкурс „Европоезия 2013”, Париж, Франция

 

 

МОРЕТО

 

Не зная по-прекрасен кът омаен

от Черното море

и по-потаен път безкраен

от лунното небе.

 

И по-вълшебна нежна люлка

от морските вълни,

с по-нежна музика цигулка

от набраздените води.

 

Ветрецът край морето – пръсти нежни

по струните на лира,

от сините дълбочини безбрежни

копнеж и страст напира.

 

Копней, вълнува се морето,

дори на вид когато спи.

Най-пламенно зове сърцето,

когато видимо мълчи.

 

Награда на Международния конкурс „Европоезия 2013”, Париж, Франция

 

 

ВЪЛНАТА И БРЕГЪТ

 

Една пясъчна ива,

една вълна,

която страстно прегръща

и целува брега.

 

И после с прощални ласки

тази красива вълна

ръцете си нежно отдръпва,

милвайки за сбогом брега.

 

След нея много вълни в надпревара се впущат,

обливат и целуват брега,

но той стои безучастен и мисли

за нежната първа вълна.

 

И нявга му се струва, че тихия шепот,

който долавя в нощта,

са милите думи в прегръдката кратка,

които му прошепна онази първа вълна.

 

Награда на Международния конкурс „Европоезия 2012”, Париж, Франция

 

 

НОЩ НАД МОРСКИЯ ГРАД

 

Разпуснати косите на нощта

се спущат бавно над морето.

По тях златисти, светещи звезди

изпълват със копнеж сърцето.

 

О! Тази тайнственост – нощта,

която идва с диадема златна,

обгръща цялото море

с изтънчени ръце на дама знатна.

 

Докосва тя с нежните си пръсти

водите тихи на морето

и лодките след улова богат,

заспали кротко под небето.

 

Във всяка къща с поглед благ

докосва жителите уморени,

целува малките деца.

И хората посрещат я смирени.

 

Градът потъва бавно в своя сън.

И бавно гласовете глъхнат.

Упойваща, спокойна морска нощ!

Опънатите мрежи съхнат.

 

Нощта в своята прегръдка

обгръща всяко кътче на градчето.

Остава в тъмнината само

златистата корона над морето.

 

Международна награда за поезия 2012 на Центъра за Европейска култура „Алдо Моро”, Лече, Италия.

 

 

ДВАМА

 

Вървяха по алеите двама,

държейки се любовно за ръка.

На тази възраст явно дяволито

Амур ги бе пронизал със стрела

 

И с колко нежност във очите

се гледаха и той, и тя.

На тази възраст явно дяволито

Амур ги бе пронизал със стрела.

 

След време се разхождах в парка.

Видях единия – бе сам

и погледът му беше празен,

с наведена глава и глух, и ням.

 

Дойде отново време,

аз минах пак оттам.

Единия поне да срещна

очаквах, пък макар и сам.

 

Но из алеите нивга вече

аз не го видях

вглъбен да се разхожда.

И всичко в миг разбрах...

 

Днес, скитайки безцелно в парка,

силуетите им виждам пак

и знам: те нейде се разхождат

щастливи в своя свят.

 

Награда на Международния конкурс „Европоезия 2015”, Париж, Франция.

 

 

ЛЕГЕНДА ЗА ДЕНЯ И НОЩТА

 

Легенда една прастара има

за деня влюбен в нощта,

който бърза към свойта любима,

настъпи ли вечерта.

 

Разказвали я древните хора

и се носела от уста на уста

край огньовете, векове за отмора,

легендата за деня и нощта.

 

Една приказка тайнствена, чудна,

един нежен изказ на любовта,

що държи душата ни будна.

И ето какво разказва ни тя:

 

Като свенлива девойка остава нощта,

денят в утрото, щом се пробуди.

И чака го дълго до вечерта,

когато тя пак го прокуди.

 

И в страстна прегръдка денят и нощта

в нежна ласка жадно се сливат,

пленени потъват с копнеж в любовта,

от целувки упоени заспиват.

 

И в утрото пак с дълга целувка

един от друг се отделят,

със сетна прощална милувка

с болка и тъга се разделят.

 

Остава да го чака нощта,

примирена, бледа и тиха,

там нейде далеч у дома

като момиче влюбено, скрита.

 

Уморен се завръща след залез деня

при свойта желана любима.

И обгръща с ласки нощта

щастлив, че на тоз свят я има.

 

Награда на Международния конкурс „Европоезия 2017”, Париж, Франция.

 

 

ЖАЖДА

 

Събери ми вода от дъжда в свойте шепи

и дай ми да пия от твойте ръце,

след това позволи ми с мойте устни горещи

да пресуша от дъжда твойто мокро лице.

 

Събери ми дъждовна вода в свойте шепи,

искам жадно да пия от твойте ръце,

чиста вода в твойте длани събрана

и сгряна от огъня на твойто сърце.

 

Награда на Международния конкурс „Европоезия 2018”, Париж, Франция.

 

 

УТРОТО

 

Обичам да заспивам, градът, когато се пробужда

и хората се отърсват от мисли през нощта.

Макар за кратко – за час или минути

да потъна за малко, безгрижно във съня.

 

Обичам, обгърната от розовото утро,

целуната от гълъб ранобуден да заспя.

И после, ободрена от съня, да се завърна

в деня, изпълнен с устрем, възторг и красота.

 

Будна в този миг на утрото да бъда,

когато то прегръща и прощава се с нощта,

възторжено настъпва кокетно и красиво,

но все пак плахо и с мъничко тъга

 

за отминалата нощ, която побеждава

и себе си доказва с много светлина.

Нощта е тази, която го създава

и върху своите криле поднася на света.

 

Награда на Международния конкурс „Европоезия 2018”, Париж, Франция.