САМО СЕБЕ СИ

Тишината се удави, а след нея - и моряка.

Сетне спомена за него,

сетне къщата, върбата...

Мравчицата не премина, а тревичката успя.

Сетне нова тъмно-синя,

и блестяща, и уханна,

тишината край брега пропълзя и го помилва.

Слънцето се сведе морно,

портокалено-примамно.

Планината го нахапа, вкуси го.

С наслада дива,

луда от копнеж и нежност,

го погълна до троха.

Как на всичко и на всички да им бъде най-добре

то не знае,

то умее само себе си да е.

(Из стихосбирката "Холограма", 2003 г.)
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-…/31-lyuba-aleksandrova