САМО СЕБЕ СИ
Тишината се удави, а след нея - и моряка.
Сетне спомена за него,
сетне къщата, върбата...
Мравчицата не премина, а тревичката успя.
Сетне нова тъмно-синя,
и блестяща, и уханна,
тишината край брега пропълзя и го помилва.
Слънцето се сведе морно,
портокалено-примамно.
Планината го нахапа, вкуси го.
С наслада дива,
луда от копнеж и нежност,
го погълна до троха.
Как на всичко и на всички да им бъде най-добре
то не знае,
то умее само себе си да е.
(Из стихосбирката "Холограма", 2003 г.)
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-…/31-lyuba-aleksandrova