КАПКА ЛЮБОВ
Да обичаш...
Да си капка любов.
Тази огнена клада в душата.
Тя те изгаря до пепел.
И пак оживяваш.
Тя те изпълва със сладост,
всеки миг със нея изтляваш.
Болка и щастие в тебе пируват.
Звезди и комети в сърцето танцуват.
Всеки дъх в любов, всяка глътка е обич.
Всеки удар в сърцето е зов.
Всеки атом във теб - за Нея говори.
Със усмивка навлизаш в деня,
всяка вечер заспиваш с надежди.
Стискаш в шепи лъч светлина,
нощем - в звезди се оглеждаш...
„Тиха нежност“, 2014г.
НА МАЙКА МИ
Самичка си, майко... Сама...
Във старата къща. От дядо.
Прискърцва ранена твойта врата.
Самотна в постелята лягаш.
А къщата помни добри времена.
На младост и цветни градини.
Сега те боли, че остана една.
Че твоят живот е отминал.
Един по един си заминаха, майко.
Обичните хора и близки.
Тъгата ти днес е безкрайна.
Дърво си с изронени листи.
Едничък път ти остана -
на грОбове вино преливаш.
Животът ти вече е рана....
Горчивата старост отпиваш...
От националния конкурс „Тя“
на център Румелина – Варна
и специална награда на журито.
http://svobodenpisatel.org/…/754-valentina-ivanova-tzvyatko…