КАПКА ЛЮБОВ

 

Да обичаш...

Да си капка любов.

Тази огнена клада в душата.

Тя те изгаря до пепел.

И пак оживяваш.

Тя те изпълва със сладост,

всеки миг със нея изтляваш.

Болка и щастие в тебе пируват.

Звезди и комети в сърцето танцуват.

Всеки дъх в любов, всяка глътка е обич.

Всеки удар в сърцето е зов.

Всеки атом във теб - за Нея говори.

Със усмивка навлизаш в деня,

всяка вечер заспиваш с надежди.

Стискаш в шепи лъч светлина,

нощем - в звезди се оглеждаш...

„Тиха нежност“, 2014г.

 

 

НА МАЙКА МИ

 

Самичка си, майко... Сама...

Във старата къща. От дядо.

Прискърцва ранена твойта врата.

Самотна в постелята лягаш.

 

А къщата помни добри времена.

На младост и цветни градини.

Сега те боли, че остана една.

Че твоят живот е отминал.

 

Един по един си заминаха, майко.

Обичните хора и близки.

Тъгата ти днес е безкрайна.

Дърво си с изронени листи.

 

Едничък път ти остана -

на грОбове вино преливаш.

Животът ти вече е рана....

Горчивата старост отпиваш...

 

От националния конкурс „Тя“

на център Румелина – Варна

и специална награда на журито.

 http://svobodenpisatel.org/…/754-valentina-ivanova-tzvyatko…