АТАНАС ГАНЧЕВ - ТЪМНОСВЕТЛА СЛЪНЧЕВА СВИЛА

В памет на баба Друма Василева Карагяурова-Сибрелиева (21.01.1900-14.02.1975)


Малка - голяма , малка - голяма:
Връбница, Черешица, Петрица, Архангелица,
редува баба Задушниците
всяка година.
И пъпли със забрадка черна,
тъмна престилка и дрянова тояжка
по склона Гущерца.
"Деверко, деверко Георге,
млад те Боженка привика,
оти и челяд не можа да завъртиш,
че да ти има кой водица прелее..

 


ЕЙ,ТЕБЕ ДЕВЕРКО, КЛОНКА ВЪРБОВА.
Драгинко, драгинко Димитре,
Пресветата ти не даде деча,
имот на тях да оставиш...
ЕЙ ТИ, ТЕБЕ, ДРАГИНКО, ШЕПА ЧЕРЕШЕНКИ.
Мале, тейко,
черна ме чернетина залюля,
близките чужди ми станаха,
чуждите ме чуждо гледаха,
ала дечата ми, хора станаха,
деца си останаха.
ЕЙ ВИ, ВАЗИ, ЯБЪЛКИ ПЕТРОВКИ.
Таназе, Таназе,
колко години Танасе,
откакто те черната взе.
Унуките Танасе,
все в раклата
към черния ти калпак
и риволвера гледат,
кожата ти одрали.
ЕЙ ТИ, ТЕБЕ, МЪЖО МОЙ, ПРЪВ И ЕДИНСТВЕН,
ДЮЛИ - АЛТЪНИ...."
Слиза бавно баба по склона.
Главата й бяла, бяла коприна.
Скутите й - атлазена свила.
Слънчев лъч подпира снагата й.


14.02.1995 год.
гр. Цар Калоян.

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/188-atanas-ganchev