ПУСТ В ПУСТИНЯТА

 
Разпалва жаждата пожари пак, в които твоя образ
изчезва като пламнала светулка в нищото... Ръцете
 
притискат тялото на гъвкава златиста кобра,
а някъде открая ни връхлита завистта бездарна на овцете.

Дойде мигът и накъде ли отлетя в простора син?
Пиянството на тоя миг отплава като вихър посред летен зной.

Пътеките ми водят все към твоя тайнствен балдахин,
но пустите ръце накрая жънат пуст покой...

 




МИРАЖ ИЛИ ЛЮБОВ

Вихрушката отметна сламената шапка и я захвърли надалече,
а другата ръка неистово загали червените ти къдри,

с нозете си препречи пътя ми към твоята танцуваща със чаши вечер,
където екзотично щяхме да забравим всичките миражи мъдри

и щяхме да се люшкаме в захлас като цветя на планината
от вятъра горещ на любовта, от шоколадения сладък вятър,

но вихърът студен на есента ти вдигаше в безкрая син полата
и грееше душата призрачна във огъня неведом на бедрата...