МАРУСЯ ДИМИТРОВА - НЕ МОГА ОТ ВЪЗТОРГ ДА НЕ ВЪЗКЛИКВАМ...

 ***

Не мога от възторг да не възкликвам,
не мога да не казвам – Аз обичам...,
когато чувството напира във гръдта ми,
като затворен гълъб в клетка.
Тогава пламвам от емоцията цяла,
а логиката ми по женски слаба
се скрива в сянката ми често
и се страхува да ме припознава.
Не зная във дете ли се превръщам
или пулсира циганка в кръвта ми,
но птица е във мене свободата
готова да политне жадна.


***

Как искам във живота кратък
да бъдем искрени и истински,
тъй както топлите лъчи на слънцето
внезапно и  спонтанно ни целуват,
тъй както нежен бризът от морето
в гърдите до сърцето ми нахлува
и то от синият му дъх пулсира.
Нима е трудно да надраснем
дребнавост, суета и лицемерие
в естествения порив на духа ни
да бъдем себе си!


***

Във есенния ден
и в свойта ранна есен,
по дънки и по сутиен,
тя тръгна край морето
от късните лъчи
да си открадне слънце,
с коси във бяло и без грим,
но с тяло зажъдняло нежност.


***

От грижите си всеки е погълнат,
спонтанна благодарност не очаквай.
Ако направиш добрина на някой
хвърли я като цвете във морето
и се затичай бързо, за да я забравиш,
тъй както чайките над теб в простора,
отлитащи във полет син към кея.
Тя неочаквана до тебе ще доплува
като делфинче сребърно и закачливо,
за да ти каже, че доброто е красиво
и твоят ден ще заблести от благодарност. 
Но в пътя си ронлив и стръмен,
ако ръка приятелски протегнеш
на някого умората да превъзмогне,
не се упреквай във наивност
с високомерие ли те отмине,
обсебен от егоцентризъм.
Направил си го искрено, без корист
и тайнството е между теб и Бога,
призван единствен да ни съди
пристъпим ли моралните закони. 


Лято

Изстрадах всеки листопад
във есенните кални дъждове,
на зимата пронизващия хлад
и пролетните морски ветрове
в очакване на тебе, лято -
след девет месеца отново да се преродиш
във щедростта на слънчевото злато,
в копринената нежност на морето,
в наситените багри на цветята,
изваяни от твоята палитра
и четката вълшебна на твореца.
Тогава в утрини уханни
по пясъка измит да тичам
и уморена, но щастлива
в морето нежността да преоткривам.
А в тиха вечер пълнолунна
да съзерцавам как луната
в оранжев портокал изплува
и със лъчи пътеката рисува,
когато във златисто засиява.
Политат като птици дните
на юни, юли и на август,
изтичат като песъчинки
през пръстите ми ненаситни.
И идва онзи миг, когато
отново слънцето изстива,
чадърите прибира някой
и опустява плажът с морската градина.
Все още с тен и окрилена
аз пак за теб копнея, лято,
като мечта, която ме докосва
единствена във сивата реалност.