ЕСЕННО ЗАТИШИЕ
Така е тъжно твоето лице…
Небето е загърнато във синьо.
И меланхолно махаме с ръце
След сянката на ятото отминало.
Оставаме на края на Земята
като забити край морето ножове.
А можехме да тръгнем към зората,
или със себе си да свършим, Боже!
ОТСРЕЩА
Отсреща хоризонтът странен странно се люлее.
Трепти като въжето на гергьовска люлка.
Припламва в здрача фарът блед като светулка
над кораба сънлив, безмерен… И пред кея
отдалечава се като пламтяща клада светлината.
И в погледът ми грей лъчът на огнена печал,
че аз в живота мравешки до днес не съм видял
света през синия прозорец на Земята…
НОЩНА ФЕЯ
Водата се пилее като сини птици
сред лято от гореща светлина.
С лъчите на златистите къдрици
изгрява на брега една жена.
До късна доба се отдава тя
на сънната стихия във ръцете.
Луната с въглена на вечността
рисува влюбени очи в небето.
РЪКА СРЕЩУ СИРЕНИТЕ
Аз нямам славата на Одисей.
Във пясъка се губи моя път,
но същото сърце кръвта ми грей
под сянката на дебнещата смърт.
И аз се движа към Итака сам
и спъвам се във примки на сирени.
Вържете ме далече нейде там,
където каменна вихрушка стене.
ДОМ СРЕД ВЪЛНИТЕ
На Георги Алексиев
В море е моят дом,
сред застиналите вероломства
на митовете.
Вълните се разбиват…
И ден,
и нощ
не млъкват барабаните
в потъналите градове.
Морето,
уморено рухва на колене,
следи с очи, потънали във пяна,
как ден и нощ
се люшка моят дом
с отломките на мраморната
Афродита
и търси да открие в себе си
надеждата на Ной.
ПРЕДИ ЗВЕЗДИТЕ ДА ИЗЧЕЗНАТ
Звездите са оазиси.
Безумно сред искрящите растения
се втурвам
като хищник
в пустинята на чувствата,
преди звездите да изчезнат,
преди луната да повехне...
http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/19-ivan-bachvarov