БАЩИН ПРАГ Излиняваш, изтъняваш, остаряваш, праг салкъмов. Както млад овен облизва крупа сол за бъдна сила – времето така дълбае дървесинните ти жили. Болка светла ни обзема в тленен миг на синя нежност – Теб – за корена посечен, мен – за повече човечност. Стъпките ми ще забравиш, ходилата ми немити, тласъка си, дал ми порив да се рея до звездите. Може да ме надживееш, може да изтлееш в огън – знам, че някъде ще бъдем, някъде в света отвъден.
А сега при теб се връщам, нося мъничко сърдечност – но е дълъг пътя, дълъг – миг от мен, изпълнен с вечност... ИЗ ДЪЛБИНА Аз къртица съм – сива, и черна, и сляпа, и със лапи – гребла от смолистия кораб на Ной... С нежна паст се приплъзва към мен тъмнината и раздипля след себе си звезден порой. Моята клонка-спасител е в семка, в наболия корен, моят гълъб е ларва, заспала във свредел-пашкул. Аз дълбая, пробивам небето над мен ококорено, и могилите пръст са венеца на моя разгул. И ви чувам, усещам очите ви двойствено кръгли, и върха на ноктите, и вашите нежни пети... И в синкопи на дъжд и на пролетен гърмел кротко вая тунели за вас. В светлини. АПРИЛСКА ХРОНИКА – 1956 Карах седма година. Нула номер остриган. Кръщаваха ТКЗС-то ни „Червен Китай". С „Два акра земя" и „Бродяга" кинаджията ни постигна небивали урожаи. Вечер на дансинга духова музика за поразии ни очакваше. А в читалището – на учителката ни Суза от самодейност й се приплакваше. От брат си научих, че Жерминал било от революционните месеци. Скришно баба ми правеше календари с Лазар, Великден, Връбници... Много лале, много ружа нацъфтя тия дни, и люляк. На площада оширочаваха трибуната за първомайските ударници. По радиоточката се раздаваха грамоти, почини се отпочваха, и съревнования. Уведомиха ни, че ще има и тържествени дни за 80 години от Априлското въстание. На мене ми купиха плондер и гуменки, брат ми се снима с ръчен часовник, попа го откараха с джипката в лудница, а магарето си намери любовник...
