ЮЛИЯ ВАПЦАРОВА

 

***

Пътеката, която ме отвежда
поглъща заревото на душата ми...


Смехът, звездите, живото пространство не си приличат, не, не си приличат. Звукът на непознати струни изтръгва непривичен екот. Разсипва се на прах и чезне под свечереното небе. Сред пепелта – покой обжарен... На мястото на Слънцето остава нащърбен белег от изгаряне.