ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ – ПИСНА ВИ ОТ НАС? И НА НАС ОТ ВАС…

Българското европредседателство постепенно залязва, озвучено от гръмки политически хвалби, бандитски престрелки и смутено полицейско кудкудякане. Страната бе превърната в Потьомкинско село – с красива фасада за пред чужденците и с грозни реалности зад нея, за „обикновените“ хора.

Впрочем, гостите знаеха предварително къде гостуват и стриктно си проверяваха от време на време съдържанието на джобовете. Не ги стреснаха и крамолите между министрите, нито между президент и премиер. Бяха известени за всичко, ставащо между река Тимок и Черно море. Резултатът под фанфарни звуци? Гответе се, все някога ще влезете в чакалнята на ЕС. Някога, но не сега. На принципа, че татко ще ми купи колело, ама друг път… И се превръщаме в най-чакащите баламурници и за въпросната чакалня, и за този, що клати гората.

Прави впечатление, че се открояваме отчетливо на Стария континент с думичката „най“, изцяло в негативен план.

Ние сме най-бедната страна в Европа.

С неразвиваща се, практически липсваща икономика и загърбено селско стопанство. С най-ниски, смехотворни заплати, пораждащи, а ла Каравелов, само скръб и жалост. Конкурират ги само пенсиите, явно най-странните в света.

Какво означава срещу 40 г. трудов стаж да получаваш 200 лв. пенсия?

Ако късметлията през тези десетилетия бе просил и самоосигурявал, щеше да има повече.

Впрочем, ние сме държавата с най-много на брой просяци из европейските страни, отлично организирани, дисциплинирани и отговорни към изискванията на професията.

Няма никакво значение, че отдавна демонизират понятието „българин“. Важна е печалбата, каквато те реализират в стотици и хиляди евро пред ръководещите ги тартори. Достатъчно е човек да погледне къщите им тук, у нас, за да съжали, че не е в сплотеното им братство.

България пък е страната, в която най-ясно се вижда сливането на партия и държава. След близо 30 г. борба срещу тоталитаризма, ето ти го отново на софрата. Трудно е да се каже колко от 180 хил. чиновници не са членове на управляващата партия, но и те са най-много на брой. Без значение колко си кадърен, знайно е – незаменими личности няма и по-добре еди кой си да ни е верен, отколкото кадърен, но независим и мислещ с главата си. Най-добре да е наш, отколкото ваш, пък когато вземете властта, обръщайте тефтера обратно. Може би затова и родното чиновничество е практически най-захлюпено и неработещо в сравнение с другите държави, защото все чака указания отгоре надолу и не смее да предприеме никаква самоинициатива. Впрочем, не! Предприема, ала на тъмно.

Затова татковината е най-корумпирана в братското европейско семейство.

Практически разложена като проказа, а срещу корупцията борба се води от най-много институции, комисии, армии от ентусиасти и мрачни политици. Което е сигурен знак, че въпросната борба е най-безнадеждното нещо, което народът очаква да бъде преустановено, или поне натикано в миша дупка. Безнадеждно също като надеждата за сносни заплати и човешки права. Стане ли дума за тях се сещаме, че демокрацията у нас е най-недемократична във всички класации за права и свободи.

Контролът над изкупените медии е безпардонен, политически и олигархичен и откровено обслужва частни интереси.

Който се прави на независим, обикновено след кратък период на наивитет започва да подсмърча пред Бюрото по труда, или влиза в кохортата на „свободните“ роби. Все пак по свобода на словото България не е на последно място. След нея са сума ти държави, в които няма вестници и ТВ, но… класацията си е класация. Предпочитаните медийни теми у нас са за качеството на ланшния сняг и нахалните дунавски комари. Теми като безработица, престъпност, сива икономика, липса на законност и т.н. са най-маловажни и биват отпечатвани основно върху рулата с най-некачествена тоалетна хартия, където всъщност им е мястото.

Къде е мястото на здравеопазването, образованието и националната неприкосновеност?

Най-оревавана беше, и сега е така – армията.

От трибуната на най-мързеливото „Народно“ събрание се чуваха откровени заплахи да й се купят най-бързите самолети, най-модерните военни кораби и за личния състав: най-вкусното русенско варено. Естествено, нищо от това не се случи и би било чудо да се свърши нещо на практика.

Най-сладък е безотговорният политически лаф – хем те дават по телевизията за гордост на родата, хем не ти пука какъв ще бъде резултатът.

Че армията е с 5400 специалисти недокомплект, също никого не стряска. Същото е положението и в здравеопазването: най-бързо рухващият, не с дни, а с часове, правителствен ресор. Без пари, без перспективи, без бонуси и привилегии, задържащи младите и достойни специалисти в родината. При всяка стачка на хората в бели престилки цъфва министерски емисар с една едничка цел – да изкукурига по ноти наизустените обещания и бързо бързо да се прибере на тихо и спокойно в кабинета. Страшно е да гледаш болни хора, лекувани с празни приказки, отиващи си без време, макар че са могли да бъдат спасени. Докога? Защо? Неизвестно. Една от най-трудните загадки, които глухонямото безоко правителство грижливо заобикаля.

А образованието?

При него отговорът е най-лесен: кучета го яли. И тук високопоставеният непукизъм е в стихията си. Факт е, че 40% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни – формално могат да четат, но не разбират написаното. Счита се, че 24 хил. млади хора у нас са съвсем неграмотни, а заради демографската криза досега са закрити близо 90 училища. Ще има и още. До 8 години ще се пенсионират около 45% от учителите, а за млади трудно се правят планове – професията се нарежда вече сред най-непривлекателните.

Тогава?

Отговор не може да бъде даден и на този, и на още редица нелицеприятни проблеми. Най-страшен сред тях е именно демографската криза и свързаната с нея емиграция. Без емиграция България вече не може да съществува. Само за м. март т.г. нашите сънародници са изпратили на близките си в страната над 107 млн. евро. Без тези пари много народ щеше да гладува и да губи човешкия си облик и достойнство. Явно къде е изходът и човешката глъч на заминаващите няма да затихне.

Ще я има ли „стара“ България и кой е виновен за хаоса, царящ в иначе прекрасната ни страна?

Кой знае, кой знае…

Най-виновна за всичко е крайно безотговорната, безпардонна и самовлюбена политическа клика. Тя докара държавата до просешка тояга и непрекъснато я подиграва с отвратителната си демагогия, че живеем като европейци. Че просперираме и ни чака светло бъдеще. Но пред него предпочитаме достойно настояще… Няма да го получим.

Ние сме сред най-търпеливите и покорни народи на планетата.

Никой не ни е виновен.

Злото вирее най-много там, където преклонената главица сабя не я сече. Но колко е прав бай ти Ганю, когато казва: „На маймуни ни обърнахте, маскари с маскари!“ Каквото и да приказваме, във времето той беше и продължава да бъде най-прав в твърденията си…

  http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/305-georgi-n-nikolov