ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ – КЛИК ОТ ДРИПАВОТО ЕЛДОРАДО…

Над България се носи мощен тътен – от какво? Не са салюти от радост, че някоя реформа е мръднала с педя напред. Такъв късмет липсва дори в мокрите ни сънища, оставащи временно безплатни. Нито, о чудо на чудесата, заради пациент на здравно заведение. Излязъл от лапите му излекуван, вместо напред с краката. Нито от ръкопляскания пред новия държавен бюджет. Оказал се като хрумка по-стар от египетските пирамиди, но с щастливо допълнение – пореден външен заем от 1 млрд лв. Не е и плющене от словесните шамари, които си раздават политическите опоненти в Парламента поради липса на други задачи пред олтара на отечеството. Нито, нито, нито…

Всъщност, тътенът е от поредния взривен банкомат. Дейност, имаща всички шансове да се превърне в официален спорт на ъндърграунда, със своя федерация и участие на Световни олимпийски игри. Горещ поддръжник на идеята май е родната полиция. Случаят в Перник, когато трима разбивачи избягаха след предварително следене, масово преследване, въздушно наблюдение и „тактико-технически прийоми“, се превърна във водевил. На медийните въпроси как трима пешаци се изплъзват от 250 въоръжени заплатополучатели в униформа, мънкането бе повече от убедително. Проблем се оказаха пресечената местност, верните селски ятаци, близката граница и дълбочината на ланшния сняг. Не бе изключена намесата на извънземни, видени от вдъхващ доверие алкохолик. Като допълнителен пропуск бе посочена липсата на наблюдателни камери, с каквито нито една костенурка, охлюв и буболечка по терена не е била снабдена. Всеки високопоставен гащник обаче завършваше речта си с гръмко „ура, ще ги хванем!“ и с тиха молба полицаите да не протестират по време на гордото ни евро председателство. Поне не всеки ден и не в служебни дрипи. Ако нямат нещо по-представително, да поискат смокинов лист от комшията…

Иначе, в официалните отчети безработицата продължава да спада, както и населението на страната. Оказва се, че незаетите престижни работни места са десетки и стотици. Предлаганите заплати толкова високи, че трудещите се всеки ден могат да ядат прясна шума в близкия парк, докато и там не се построи МОЛ или игрална зала. Нямало обаче кандидати и даже 330 хил. нашенци, сред тях много младежи, били трайно немотивирани да станат роби в ХХІ в. Само галфон с ръкавели, никога не мирисал какво става в разните производства, особено из провинцията, може да е толкова кух, обвинявайки хората. Иначе щеше да знае, че получаваната заплата драстично се разминава с официално обявената. Закована на принципа „ако искаш“ и тихомълком осреднена на 300 лв.

Що се отнася до работния ден, той е нормиран по кефа на фирмения собственик. Обикновено ангажираната събота и извънредните часове не се заплащат, а ако някой протестира, на секундата получава шут отзад. От никъде взорът синдикати не види, да не би някой от активистите им да си изцапа вратовръзката, ако надникне в цеха. Беззаконието е добило мащабите на нещо разбираемо от само себе си.

Споменаването на човешките права звучи глупаво, а нежеланието да си жива собственост на някого срещу огризки се определя като мързел.

Но калната демагогия няма спиране, затова на прицел са взети и сънародниците ни в чужбина. Защото били заминали и нямало кой да се труди, нека прагът на пенсиониране се вдигне на 72 г. И ако всеки българин от диаспората праща на близките си по 500 евро месечно, е-ха, проблемът с пенсиите отпада. При такова стратегическо мислене земният рай от Тимок до Черно море е гарантиран. Обезлюдените райони отново ще се пренаселят, битовите престъпници минават на социални помощи, а в очакването му и сега „старци се молят Богу горещо, жените плачат, пищят децата“. Писъците и сега са понятни: 2,5 млн. българи са на или под прага на мизерията, гладът – факт и масовата несигурност – наш постоянен спътник. Който може, краде и граби, който не може, лапа мухите.

Корупцията е истинската движеща сила във всичко и борбата с нея се води в сферата на майтапа.

С нея си правят гаргара 11 официални структури, предстои събирането им под служебната шапка на нова, дванадесета. Ръководството й ще се избира от Народното събрание така, че всякакви тарикати: гейт суджуци, бабо-дядо-братовчеди в държавната пазва и ангелоподобни пиявици по места да контролират… себе си. Да укоряват липсващата си съвест пред огледалото, та с нови сили да хрупат обществени поръчки, цвилейки за европейски ценности в предизборната дунанма.

Някак по терлици отмина и тази година 10-ти ноември. Знаменателна дата, която трябваше да ни донесе демокрация, лично достойнство и реки от мед и мляко.

Дати в нашия календар много, ала човещината липсва.

Без носталгия по миналото констатираме, че у нас е безсмъртна само политическата говорилня. Всякакви тарикати, отпаднали от властта, продължават да предлагат модели за „дясно – ляво“, „горе – долу“, „център – тръц“ и още претоплени манджи, годни за боклука. И всички от кликата по върховете уж искат да чуят какво мисли народът, та да уеднаквят позиции и стартират дискусия. Без да сме ясновидци ще споделим, че нашего брата иска да сподели с тях главно съкровени идеи за майката им, дето е родила такава биологична тиня и разбира се, за задните им части.

Дискусиите са отдавна познатата тумба-лумба шикалка, с начало но без край.

Лаф да става, че да ни смели по-добре яденето.

У нас дискусии да търсиш.

А трезвият поглед съзира безкраен нашенски Хелоуин. С костюмирани зверища, лигави майкопродавци и слуги на чужди интереси. Критерият е дали имаш пари и от нашата партия ли си. Ако ли не, чакай в сивата тълпа, докато ти смигне Архангел Михаил.

„„Животът е като руло тоалетна хартия – споделя наша авторка – дълъг е, но го хабиш за задници.“ С малко важно уточнение: рулото у нас става все по-късо…

Е, и какво излиза?

Ако не щеш да си безправен ратай в родината, си несъзнателен, лентяй, лош. Заминеш ли да търсиш щастието в странство: също. Протестираш ли по жълтите павета, на някоя магистрала или да речем, в гробищата – пак. Младите и те не са стока, защото искат да разберат от младостта си. Да имат добре платена работа, ясни шансове за развитие, красив дом, почивка, смислено образование. Светло бъдеще за децата, почивки, спокойни старини за объхтаните си родители. И понеже много искат, а им се гарантират само празни приказки, бедност, гладория и лъжи до припадък, гледат към Терминал 2.

Хубав си само ако си немислеща, покорна пионка, която много работи без да получава, малко яде и бързо умира. И ако няма лично достойнство, за да тегли в ярема на безправие, узаконени мошеничества, апатия, деградация.

На този леден фон кой би искал да се върне у нас и кога?

Когато България се превърне в приветливо място за живеене с гарантирано право на здравеопазване с човешко лице, високоплатен труд, желязна законност… на хуманност, бе хора! Това като вариант във феодалната ни държавка въобще не се предвижда. Нито някога, според естрадната песен, нито пък сега.

Тогава, братя да хващаме и ние влака, че ще тръгне и без нас.

Петима Петко не чакат. Още повече - щом не протестира и не си търси правата.

Е, страх лозе пази, но от страхливо лозе грозде не чакай.

Освен, ако не щеш да е кисело…


 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/305-georgi-n-nikolov