ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ – ПАК СЕ Е ЗАДАЛ ПЛАТЕН ОБЛАК ТЪМЕН…

На свое поредно заседание българското правителство взе ново историческо решение. Че астрономическият сезон „лято“ не противоречи на лелеяните от нас евроатлантически ценности и може временно да пребивава в страната. За разлика от други, разхождащи се по улиците често без документи за самоличност. Или щъкащи из големите градове под грижите на човеколюбиви каналджии, водени единствено от безкрайно славянско гостоприемство. Може би с негласното, не твърдим, че е и платено, участие на гранични полицаи, прокурори-интернационалисти и други щатни хуманисти. Това обаче е тема с продължения, преплетени като свински черва. Например: радостната хрумка на хванат от гората наш политик да заселва емигранти в обезлюдените села, без да е питал някого. Или друг подобен миндил, съветващ да им предлагаме тройно по-високи заплати.

За подобряването на българските ген и популация не говорим – все мечти на странновати лелки с нездрав сексуален плам зад очилата.

Нейсе… Никой не е против емигрантите. Те заслужават искрено съчувствие.

Но безотговорните нехранимайковци, които се тръшкат за съдбата им, им пробутват спукани балони. Защото страната ни е начело на всички негативни класации и няма нищо общо с Европа. Освен официалното папагалско дрънкане, че „и ние сме там“. И всеки, който може, съвсем разбираемо и оправдано иска да я напусне, бил той нашенец, или пришълец. За собствено добруване, в името на децата си и за по-спокоен живот. Защото животът (ако това понятие има смисъл у нас), е съсредоточен в две взаимно изключващи се реалности.

Простолюдието: безработни, работещи бедни, пенсионери, млади специалисти, болни и пр., все по-очевидно се връщат към неандерталския строй. Препитавайки се с лов на мамути и диви горски плодове.

Политическият „каймак“ на обществото се е капсулирал от всички делнични реалности и в психотранс опулено кряка: „Избори, избори, избори!“ Предсрочни, до дупка, до безсъзнание, до Второто пришествие… Като си вярва, че на проскубаните улични човеци също само избори са им в ума.

Публичният срам, наречен „Народно събрание“, вече с нищо друго не се занимава. Освен с ремонт на инфантилния Изборен кодекс и гласуване на външни правителствени заеми. С ремонта пак лъснаха народните прозрения как празна Мара тъпан била и как като се пременил Илия, останал пак в тия.

С тези демократични изменения и ние, и българите в чужбина, ще можем да гласуваме за предварително одобрени зад кулисите твари, кораво платили си за мястото.

Добре е да припомня, че у нас властва максимата „не е важно колко и как са гласували, важно е кой брои бюлетините“. Това се отнася и за бъдещия президент. Също голям праз, щом стряскащи социологически и политически прогнози на агенции от всякакъв ранг допускат, че към 2029 г. България може да не съществува като самостоятелна държава. И че следващият президент ще има една-единствена задача: да й удари катанеца и да хваща гората след загробването й от редица правителства и високопоставени негодяи и разбира се – от него самия.

А в какво страната ни днес е самостоятелна? О-о-о, в много „полезни“ сфери. Самостоятелна е сивата икономика, независими – организираната мафия, трафикът на хора, наркоразпространението, корупцията, тлеещото етническо напрежение. И битовата престъпност, за която министърката мило, по женски сподели в медиите, че не може да се справи с нея. Не е чудно, че сега между река Тимок и Черно море действат 424 организирани престъпни групи, „известни“ на МВР. Но, млъкни сърце…

Защото е лято и в броените му месеци се случват всякакви неща.

То започна с дъждовни порои и по традиция свари страната неподготвена за наводненията. Под талазите пак останаха къщи, битова техника и какво ли не, събирано стотинка по стотинка. Естествено, виновни за бедствието веднага се намериха. Нострадамус, че не го предсказал навреме и не пратил на правителството SMS. Самият дъжд, че не питал пострадалите общини по колко литра на квадратен метър да пада. Местното бостанско плашило, защото не вярва в устоите на българската демокрация. И разбира се – самите хора, че са се заселили там, а не примерно на връх Мусала, където наводненията са редки. Не е ясно все още на колко десетки милиона възлизат щетите, ала страдалците получиха гарантираните си обезщетения от по 325 лв. При нашенската евтиния с тях могат през зимата да си купят снежен човек с бонус - морковен нос, ставащ за ядене. Или да построят из локвите жабарници и крокодиларници: апетитни мръвки за прескачащите се у нас гурме ресторанти. Или просто да се гръмнат от правителствената щедрост, за да установят има ли живот и в отвъдното. А най-добре, вместо да си настъпват мустаците от грижи, да се попекат на слънчице. Поредният порой едва ли ще закъснее…

На слънце, нарамили за лична безопасност базуки и междуконтинентални ракети, се пекат и чуждестранните туристи в бляскавите ни курорти. Безплатният адреналин буквално тече из всичките им отверстия. Къде другаде ще видят толкова много смрадлива екзотика от бандитски шамари, мургави джебчийки, менте алкохол и съмнителни дървеняшки удоволствия?

На гарите пък се изсипват нашенци. Скрибуцат влакове-стрели, вихрено задминавани от охлюви и костенурки. А в коридорите им, защото клиентът винаги е прав, стърчат колабирайки пълчища наивници, сгъчкани г.з до г.з.

Лято, лято, та пак лято!

То донесе радостната новина, че Международният арбитраж в Париж е постановил да платим на Русия само 550 млн. евро заради поръчани реактори по провалената от нас ядрена програма „Белене“. Чудо голямо, бълха ни ухапала. Ей ги къде са чуждестранните банки за следващия правителствен заем. Имаме и резервен коз – като си платим милионите, реакторите остават за нас. Щели сме да ги продаваме на Иран.

Ах, как върви това време.

Някога бай Ганю се разкарваше из Европа с мускали розово масло в пояса, а я ни виж сега! Идем като аслани из Арабския свят с ядрени реактори в пазвата и небрежно ги предлагаме от врата на врата. Как ще се върнат ядрените ни търговци? Дано се окажа лош пророк. Сякаш хората там са сетни бедняци и чакат нашите тенекета втора употреба. Има и друг спасителен ход: да си ги чукаме по главата, докато в качеството си на български поданици плащаме и тях, барабар с милиардните правителствени заеми. Така ще се чувстваме полезни за родината и ще ходим с гордо вдигнати празни глави…

Ние и сега ходим, но с наведени чутури и тихо капем – от стрес, болести, недоимък, черни перспективи.

Слънцето спряло, сърдито пече.

Вместо да ни запали кърпените гащи, че да се сепнем и прозрем как ни карат като стадо без време към гробищата.

А ако не се сепнем?

Е, това, което човек сам си направи, и дяволът не може да му направи…

 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/305-georgi-n-nikolov