СОНЯ ПЕТКОВА – ГОРЧИВАТА ИСТИНА

Надали има град или село, дето своеволието на чорбаджиите да се е развило дотолкова, както в Калофер. В него, освен мюдюрина и няколко заптии, други турци няма, и всичкото зло, всичкото тиранство е предоставено на самите чорбаджии, които са и агенти, и ортаци на правителството...

                                                                                              Христо Ботев

 

Да, именно това е горчивата истина.

Но някак си не искаме да я приемем. Създали сме си фалшиви образи, за да убедим себе си и най-вече да излъжем себе си, че не сме калпав народ. В училище и в медиите ни повтарят, че ето, вижте, ние сме (били) велик народ, и естествено, турците са виновни за всичките ни неволи (а сега – политиците и комунистите). Не искаме да повярваме и приемем, че ние сами си вредим, и то така, както никой друг външен не може да ни навреди – и някога, и сега.

Издигаме Левски и Ботев, но дори не искаме да преброим колко точно са били техните последователи, колко българи наистина са били готови да умрат за свободата ни. Имало е шепа будни българи и море от непукисти – на които е било по-важно да си сварят ракийката и да си заколят прасенцето, а не някаква си там свобода, дето нито е храна да я изядеш, нито е пари да ги похарчиш. Особено за чорбаждиите. Дори на Левски му е било ясно, че болшинството от тях не искат да съдействат (и именно за тях въвежда т. нар. "революционен терор").

Всяка година почитаме Априлското въстание, но ако се вгледаме във фактите с ужас ще установим, че то е пълен и абсолютен провал. Фактите говорят. Българин изпява всичко на турците. Стефан Стамболов, уж негов организатор, се скрива неизвестно къде. Ботев е убит в почивката между сраженията (т.е. има само един изстрел). София и окръг изобщо не се включва... Левски е предаден от "съратник". Надява се, че съмишлениците му ще го освободят при прехвърлянето му от Търново в София. Уви, никой не иска да се жертва за него – най-великия, най-достойния българин; всички са се изпокрили. В Руско-турската Освободителна война се включват едва 12 000 български опълченци. За сметка на това пък сърбите са 80 000. Освен това сърби и гърци не чакат да ги освободи някой, а сами си извоюват свободата (Сърбия получава автономия, а Гърция – независимост и то още през 1821-30 г. близо 10 години гърците упорито и непреклонно се бият срещу турците; сърбите също няколко години).

Дядо Славейков нарича народа ни "мърша", а Ст. Стамболов ни оприличава на "разложен труп". Интересно мнение на имена, останали в историята.

Един разумен народ, вместо да създава митове и хвърля вината на други, ще анализира грешките си и ще опита да ги поправи. Достатъчно е да прочетем българските класици – те са казали много за народа ни. И ако сме зрели, да се поучим от думите им. (Ама кой ти чете!) А ние сякаш живеем само за едно – да се докопаме до власт и (също както чорбаджиите, споменати от Ботев) да станем "тирани" на събратята си – това го виждам не само сред хората на властта, а и сред обикновените хора (само да се докопат до мъничко власт и с радост вгорчават живота на другите).

Жестоко.

И след 150 г. сме все същата жалка картинка.

Авторката Соня Петкова живее и работи в Германия

декември, 2015 г.