ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ – ЕДИН УМ Е ДОБРЕ, А ДВА - ОЩЕ ПО-ЛОШО…

Българският народ, роб на избрани от него търтеи, къта във фолклора срамлив въпрос: „Какви ще ги вършиш като дойде шило при дупило?“ Сред бежанската криза, скандала със сваления руски самолет, терористичните заплахи и всичко лошо, каквото ти дойде на ум, единствен хаосът у нас отбеляза напредък. Оказа се, че няма управленско ниво, или партия от нормални човеци, заела ясна, твърда и категорична позиция какво да се прави. Каква линия да държи пробитата държавна гемия. Кой смислено ще ни обясни случващото се в региона и света. И какво да чакаме от надървеното международно положение. В Парламента 240 дармоеди традиционно се направиха на три и половина. Разделиха се на фили и фоби и четоха кухи декларации, ругаейки се като каруцари. Глътнаха си езика платените „патриоти“. В миша дупка се скриха изпечените евробабаити, дрънкащи все за Шенген. Като анален газ отпрашиха нейде (временно, докато облаците просветнат), разни комисарки, съветващи ни да мажем дебело филията на бежанците. И настояващи, с нездрав сексуален блясък в очите, час по-скоро да внесем 7 хил. яки момци-чуждестранци. За да подобрят, с пот на чело, родния генофонд. А с охранявани граници, през които само каналджия може да прехвръкне и с модерна армия, дрънкаща лъкове и стрели, България продължава да е оазис на сигурността. На благоденствието, спокойствието и всички останали тинтири-минтири в медийното пространство. И понеже с нещо трябва да бъдем будалкани, най-яка се оказа темата за двете висши съдийки, които трябвало да бъдат „опраскани“ за назидание. Защото изпълнявали поръчкови дела, идващи от най-високо място, а съдебната система била купена от силните на деня. Чудо голямо, за което знае даже и нероден Петко…

След като всичко у нас е по липсващ мед и откраднато масло, е съвсем нормално висша правителствена делегация да замине на официално шматкане в рядко населен Китай. И докато се хили по увеселителните влакчета, да омайва тамошното ръководство с брилянтната ни инфраструктура. С чист въздух, рози, кисело мляко и чиновници, глухи за думата „корупция“. Долетяха радостни вести как китайците са щастливи, че им предлагаме приятелство и икономическо сътрудничество. Може би и военна защита, но не чух добре. Разбира се, новите братя са крайно наивни и нямат никаква информация за голия ни държавен г.з: нито чрез посолството си в София, нито с диаспората си, нито по някакъв друг начин. Камо ли чрез космически спътници, каквито ще им подарим, защото ги имаме много. Затова не знаят, че всичките ни подземни и надземни богатства са харизани на чужди фирми - за жълти стотинки, до Второто пришествие. Заедно с енергетиката, топлофикационните дружества и дори обществените тоалетни. Че икономиката ни е на хартия, а селското стопанство – в бабините деветини. Че предстои референдум за учредяване Министерство на сивата икономика. Което да назначи в апетитните си звена стотиците битови престъпници. Смаяни от напредъка ни, любезните домакини обещават да ни построят най-големия на Балканите завод за таратанци, шменти капели и мамути. А още – да ни сглобят зоопарк в пустинята Гоби. Там политическият, икономическият, реформаторският и всякакъв още наш елит ще показва на туристите чудни фокуси: как се източва здравна каса, как се раздават обществени поръчки под масата, как се крадат пари по европейски програми и как ако си кредитен милионер, наркотрафикант и хванат от гората политик, ще щипещ безнаказано Темида по кълката. След празничното местно Дунавско хоро в чест на пълното разбирателство, на аерогарата в Пекин бе разигран задушевен ритуал. Изпълняван от митничарите само за много скъпи гости: „Пребъркване на българска държавна делегация за наркотици, ножици, кондоми и други опасни предмети“. После една от страните си плю на петите, а другата, за жалост, се прибра у нас. С тези редове не се подигравам на Китай, пред чиято култура, икономически напредък и национално достойнство думите бледнеят. Но се питам, образно казано, възможна ли е интернационалната дружба на мечка с буболечка? И трябваше ли точно в безкрайно взривоопасен период нашите ръководители да избягат от България вдън горите тилилейски? Защото това си беше точно спасяване на страхливи кожи. Маскирано като търсене на нови пътища за нечий личен просперитет (някъде му казват „пълнене на гуша“). Както и да е, циркът е известен от по-рано. Когато при най-страшния бежански пик по границите една отговорна министърка спешно офейка в Люксембург уж на конференция. По време на полицейския бунт пък, по същите причини – в Лондон…

Където и да миткат те, островът на парцаливата стабилност си е същият. Според статистиката всеки четвърти клошар е висшист, а 78% от безработните на различни възрасти – с образователен ценз и професия. Новият бюджет отсега е на червено, а увеличените учителски заплати останаха в графата „Празна Мара тъпан била“. Над 1,5 млн. души откровено мизеруват. Над 600 000 са работещите бедни и близо половината подрастващи са в риск от бедност. Не ще предъвкваме, че сме първи по нищета в ЕС. Държавата, този най-голям и лицемерен мошеник, продра общественото пространство с благочестиви молби – дарете за децата в нужда; дарете за тежко болните; за старите и самотни хора; за инвалидите и за кого ли още не. Зоват ни да пълним уличните хладилници, поставени на видни места. Там имащите да оставят храна, а нямащите да я взимат. Къде е самата тя, освен когато насила събира данъци и тихомълком ги вдига? Когато подпомага колосалните кражби на политически протежета, а на гладуващите, студуващите, отчаяните, обезверените и умиращите показва среден пръст? Безсрамието не спира дотук, ами продължава в други откачени измерения. Как в последно време сме ядели повече месо, вместо хляб и добавяме още 40 лв. над обичайното за лакомства. Откъде тези пари – не е ясно и е дребнотемие. По-важно е, че пакети с храна за Коледа ще получат част от нуждаещите се. Наистина – без 13 от включените в предварителния списък артикули. Но, обзалагам се, с по-едри гъгрици от миналата година. И по утвърдена традиция – повечето подаяния ще са пак с отминал срок на годност. По чудо се отложи забраната да ползваме за отопление дърва и въглища. Затова пък не отпада държавното субсидиране на малки и големи политически партии, движения и други паразитни структури. Откриват се, напук на всичко, нови висши учебни заведения. Ще се закриват болници, но какво от това? Важното е, че погребалните услуги бележат стабилизация на ценоразписа. Благодарение на увеличената клиентела, но и това е друг въпрос…

Българи, докога принудително, в собствената си родина, ще живеем в измислен свят? В принудителната клетка на крайно социално разслоение, политическа дебелащина, абдикация от всяка човещина? В дехуманизация и некрофилски „грижи“? Кому пречим? На кого бодем очите с искания за хляб и достойнство? Няма да мъдрувам. Ще припомня само, че Бог помага, ала в кошара не вкарва. Помогни си сам, че и той да помогне. Другото, скъпи граждани и милички бабички, е от лукаваго. Който и за тези празници ви праща безплатните си ( затова ви ги и праща), мили пожелания: „Нова година, нова липса на късмет! Колкото политици в Парламента, толкова кръпки по скъсаните гащи!“ Бла-бла-бла, дрън-дрън-дрън. Ме-е-е. Бе-е-е! Бау-бау? Мяу. И така нататък…

 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/305-georgi-n-nikolov