ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ – ОТЧЕ ПАИСИЕ! ОТЧЕ ПАИСИЕ… ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?

Нов, апокалиптичен проблем лъсна под носа на съвременната българска литература, макар всички други да са й „блестящо“ решени. Смисълът му изтънко е проумян и горко оплакан в статията на Панчо Недев „Самиздат-ът не е порок“. Поместена в дълбоко уважавания от мен вестник „Словото днес“, бр. 24 от 25 юни 2015 г., вместо в някоя проскубана квартална газета. Ето някои встъпителни прозрения: „О, бедни мой брате по перо и участ! Поради що ти е неудобно с достойно самочувствие да показваш и предлагаш на литературната сергия своя натурален и отгладуван САМИЗДАТ? Нима не знаеш, че неговият първообраз води летоброенето си не от годините на книгопечатането, а още от по-рано, от интелектуалната ера на човечеството! От словописанието на пясъка, на глинените плочки и щавената кожа; от длетото на майстора-каменоделец, който с иероглифи и букви е датирал победите и достойнствата на царе и завоеватели, на строители и разрушители на исторически ценности! Нима не знаеш, че и най-първите писания и послания на светци, апостоли, монаси, теолози и други посветени на вярата и словото люде, са били по същество първообрази на САМИЗДАТ-а, макар тази дума тогава да е била непозната, а самото словесно творчество да се е считало за „Божия промисъл“!... Но хайде да не търсим корените на днешното явление чак в дълбоката древност, а да си припомним същността на великото патриотично и книжовно дело на нашите възрожденци. Самата „История славянобългарская“ на Паисий не е ли най-яркия и точен пример на САМИЗДАТ, съгласно определението в Тълковния речник като „...форма на независимо, частно и най-често тайно печатане и разпространение на литература, която по някаква причина не може да стигне до читателя по утвърдения начин“. Убеден съм, че Хилендарският монах със сълзи на очи би благодарил на Панчо Недев за връченото му пост фактум самиздатско звание – нека тия от „Кириакодромион, сиреч Неделник“, се пукат от завист. Както Евгений Булгарис, Никола Пиколо, Петър Берон и още много каръци, артисали от подобни лауреатски шикалки. Но авторовите доводи не спират дотук. Научаваме как в САЩ и Западна Европа самиздатщината е била истинския път на класиците към заслужена писмовна слава. Как букинистите буквално мрат за подобно творчество и – поне аз оставам с такова впечатление – се хвърлят с главата надолу в дълбоките води на Сена, ако не могат да се доберат до бисерите му. Следват примери с имената на Солженицин, Борис Пастернак, Варлам Шаламов, Венедикт Ерофеев – в бившия СССР и у нас – с Блага Димитрова, Радой Ралин, Валери Петров, Константин Павлов, Биньо Иванов, също бивши, за известен период, самиздатци. Разбира се, днес политическите условия са коренно променени, но, карай да върви. Важното е да зажалим как тази литература е пренебрегвана. Понякога приемана от библиотеките, понякога – не. Да се нацупим на големите издатели, дето се правят на три и половина за съществуването й. Надута пуйка е и Националната агенция за ISBN. Отказваща да приеме физическото съществуване на самиздатщината поради цяла купчина наредби и правилници. Явно от умствени лилипути е писан и Законът за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. Недомислица до недомислица – просто за главата да се хванеш! Но Панчо Недев има неустоими доводи за безсмъртието на самиздата-феникс. На който не му писва да възкръсва под ревматичното скърцане на нечии химикалки. А хрумките са, че самиздатът никога не е бил порок за литературата (справка – „История славяноболгарская“ и още по-древните кожи, руни и перушини). Напротив, той бил жалон, еталон и образец на тоталното свободно и независимо слово. Не и отпадъчна, профанска литература, а завършен и осмислен литературно-творчески продукт. Трябва да се либерализира споменатият по-горе закон, та да се накичат и пишещите самодейци с ISBN. Така ще има, разгеле, юридическа защита срещу плагиатството и срещу още злоупотреби с този вид интелектуален труд. Виж, това вече е друга работа. И обнадеждени, всички ние, почитателите на самиздатската сергия, можем да друснем кръшно читателско хоро…

Не знам колко на брой са гнусните плагиати, късащи живо месо от кълката на самиздатската книжнина. И алчно грабещи интелектуални бисери от страниците й в потайна доба. Но мисля, че не това са дертовете на съвременната българска литература, които трябва да се тиражират, а да се гледа трезво във вярната посока. Днес авторите й пишат в обстановката на явен тематичен хаос, без да имат някаква вина. Защото държавата няма основни национални приоритети, нито национална нравствена ценностна система, нито патриотични идеали, нито визия за духовна стратегия днес и в бъдещото време. Мрънкането на шкембести чиновници за европейски и световни критерии само прикрива продажността им и нежеланието им да работят за страната си. В добавка - желание да убият културата имат всякакви отворено-затворени общества, купуващи на кило измислени „писатели“. Жадни за пари и слава, а защо не и за власт? Проблем е и халът на достойните творци, физическото им оцеляване, издаването на книгите им. Защото пишат болезнени истини, а не оди за ланшния сняг. Пеят за България с обич и тревога, че тя изчезва вече забележимо от демографската карта. Че народът е смачкан и обезверен, а изход от трагедията му няма и не се предвижда. Че темата за селото е изтрита, защото самото село е обречено на смърт. Че няма военна тема и е ясно защо, а историята ни се омаловажава и изкривява според кефа на чужди врагоподобни приятели. И още, и още, и още. Другото е от лукаваго. Както е тръгнало, не самиздатска – никаква национална литература не ще се котира у нас, освен преводни ментета. За това трябва да бием тревога, а не за измислени проблеми и прочие шменти-капели. Но пак за това трябва верен поглед върху ставащото и хъс да го изречеш гласно. Да не изместваш актуалните проблеми в глуха улица за сметка на нещо далеч зад баира. Тогава си истински писател, какъвто ти се ще да бъдеш. С тези си редове не визирам конкретно никой автор. Много сме обидчиви ние, българите, и щом кажеш някому истината в очите, тича да те съди. И все пак, отче Паисие, като прочете статията в защита на самиздата, защо не умря при Гредетин?..

 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/305-georgi-n-nikolov