През очите на английския юрист Робърт Джаспър Мор
Предлагаме ви част от тях.
КЛАНЕТО В БАТАК
На 5 май 1876, петък, селяните забелязали, че към Батак се придвижва войската на Ахмед ага – повече от 3000 въоръжени до зъби башибозуци, събрани от 22 турски села от Родопите. Ахмед ага водел мъжете от околията на Доспат, синът му – тези от махалата Йени (Нова), а Мохамед ага - башибозуци от седем турски села от района с център Ракитово. Трите колони стигнали почти едновременно до Батак, заобиколили го и открили стрелба срещу селото. Тогава жителите на Батак изпратили свой човек да срещне Ахмед ага и да преговаря, но пратеникът бил застрелян, още преди да стигне до мястото.
На другия ден те изпратили втори човек със същата мисия. Било му съобщено, че агата искал при него да се яви старейшината на селото. Човекът отишъл при турчина и той му казал, че заповядва „батакчани да предадат оръжието си и доброволно да се предадат”. Старейшината се прибрал и уведомил хората за заповедта. Част от жителите се възползвали от времето за преговори и успели да избягат от Батак. Останалите, които не искали да повярват на Ахмед ага, отказали да се предадат. Тогава башибозуците заобиколили селото, събрали целия добитък и конете и открили стрелба по хората от горната махала, като опожарявали всички къщи, хамбари, работилници. Всеки, който направел опит да избяга и да се спаси, бил застрелван като бясно куче – на място! Като видели това, българите от долната махала изпратили куриер до Ахмед ага, да го помолят за пощада.
Турчинът заповядал да му бъдат доведени всички първенци на селото. Те били 18 души, сред които и смелият Ангел Трендафилов и неговият син Петър. Ахмед ага им съобщил, че ако българите предадат веднага оръжието си, той ще се изтегли с башибозуците и ще ги пощади… Повярвали на тази клетва, придружени от група заптиета, първенците на Батак се прибрали в селото. При Ахмед ага останал само синът на Ангел Трендафилов като заложник. А старейшините събрали оръжието и с няколко каруци го докарали в стана на башибозуците. Като се уверил, че всичкото оръжие и боеприпасите са при него, Ахмед ага заставил първенците да му покажат къде са скрити парите и скъпоценностите на хората, след което неколцина от тях били върнати в турския стан, завързани, зверски измъчвани с нажежено желязо и накрая жестоко умъртвени по заповед на турския пълководец.
А старейшината Ангел Трендафилов бил убит по най-нечовешки, варварски начин. Първо му извадили очите, после му изтръгнали зъбите, отрязали му носа и ушите, побили го на кол и го изгорили още жив, при това пред очите на жените и децата от Батак, които принудили да присъстват като зрители на екзекуцията му, докато смелият българин издъхнал.
На други първенци турците отрязали краката, ръцете, носовете и ушите. Междувременно нахлули в нещастното българско село. Започнали да плячкосват, палят, избиват като овце всички наред – жени, деца, старци, всичко живо, което им се мернело пред очите по улиците, в дворовете, в къщите… Много българи потърсили убежище в църквата, в училището или в избите на домовете си...
Църквата се претъпкала с хора, повечето жени и деца. Мнозина не успели да влязат и останали на двора. Присвити и легнали на земята, нещастниците се надявали само на високата каменна ограда.
След като изклали зверски почти всичко живо по пътя си до църквата, турците стигнали до тях. С българите от школото се справили набързо – ограбили ги и ги изклали като добитък. После подпалили училищната сграда и тя изгоряла с живите и мъртвите в нея.
След това турците се насочили към църквата – издълбали дупки в стените на оградата и открили огън срещу хората. После нахлули в двора, започнали стрелба през прозорците и откъм покрива, като разкъртили плочите, хвърляли горящи парцали, потопени в газ, върху хората. Накрая успели да разбият тежката врата на църквата. Първо я плячкосали, след което започнали да убиват безпомощните си жертви. Осквернили и опожарили християнския храм, но голяма част от него се запазила, защото била изградена от камък.
Погромът над Батак продължил близо три дни…Част от жените били изнасилени и зверски заклани. Имало случаи, при които турците разпаряли коремите на бременните българки, за да изтръгнат и умъртвят неродените им деца!
Малка част от пощадените по-млади жени били откарани в т. н. „турски” села в планината Родопи, която била насилствено потурчена двеста години преди въстанието.
Точният брой на зверски избитите българи от Батак не е известен. Но очевидците, с които разговарях, твърдят, че става дума за около 3000 – 4000 души – мъже, жени и деца. Г- н Беринг от „Таймс” дава дори цифрата 5000...”
P. S.
Равносметката след турските зверства е следната: 100 изгорени селища, 200 разрушени, 300 разграбени, зверски изклани 300 000 българи – мъже, жени и деца.
***
В полята на българската история отколе са хвърлени семената на страданието. Та нали човек се ражда, за да страда, както искрите, за да летят нагоре./Йов 5:7/ И Библейската история ясно показва, че подир отдалечаването от Бога следва страданието – за да не погине Божият народ в мрака на богозабвението. Една древна пословица казва, че преди зазоряване тъмнината е най-гъста. И наистина годината 1876 е наглед една от най-мрачните в българската история – изпълнена с кърви, страдания и ужаси. Всред нейните страдалци за вяра и род едно съзвездие ярко сияе и до ден-днешен над българската земя – Батак – име свидно за всяка българска християнска душа. В нощта срещу 1 май / ст.стил – б.р./ като ново слънце лумва Батак в пожарите на башибозушкото отмъщение. За да озарява насетне с мъченичеството си християнската ни история навеки.
Баташката голгота започва от мъчениците в Богдановата къща. Обезоръжени с измама дръзките преди батакчани се превръщат в обречени на заколение Христови агънца. Мъчителите свалят от гърбовете на мъчениците и последната риза, за да полетят душите им към небето необременени от нищо земно. Един подир друг отиват те на приготвените дръвници. С мълчание. Някои сами притискат шии о дръвника, та ударът да отдели душите им по-скоро от плътта. Някои майки турят децата си на заколение пред себе си, за да се уверят, че няма да попаднат в мюсюлмански дом и да загубят вярата и душата си.
И биват посечени на късове.
Малко успяват да се спасят с бягство. Когато младият батакчанин Ангел Чаушов след хиляди премеждия и под покровителството на един помак успява да стигне височината “Св.Атанас”, той заварва там Исмаил ходжа от с. Ракитово да се моли на Аллаха да прости греховете на единоверците му. Виждайки момъка ходжата заплква и заразпитва къде са близките му. Щом узнава, че те вероятно ще бъдат убити, той слага чалмата си на главата на Ангел , облича го със своята ачма долама /мъжка връхна горна дреха/, дава му пушката си и го повежда да ги търсят. В селото те успяват да намерят едного от братята и една от сестрите на Ангел. Ходжата им предлага да вървят с него като им обещава, че няма да ги потурчи. Но те не повярват на думите му и казват, че предпочитат да умрат християни. Избягват, а после биват убити.
И до днес насред Батак непоклатимо стои “калето” на вярата – Баташката черква “Света неделя”. В нейния двор – едно от най-светите места в България трябва да пристъпваме с велико благоговение. Защото в този храм нозете ни се докосват до земя, осветена с кръвта и костите на хиляди Християнски мъченици. Сечта е ужасна. С писъците и воплите на осъдените се смесват зверските ревове на убийците им, хриптят сетните издихания на недокланите, хрущят кости, натрошавани от ятагани и секири. Въздухът трепери от разсичането на човешки тела. И тук, подобно на клането в Богдановата къща, башибозукът слага ред. Поставят се дръвници. Приелите исляма се отвеждат настрана. Непокорните се посичат. А залостилите се в черквата състрадават на своите събратя и в страшен трепет очакват края си. Затворените в Божия храм са 4-5 пъти повече отколкото може да побере и там загиват много от дечицата и от по-крехките телом християни. Ала дори силните сред тях са прималели от тридневния глад, а задухът разпалва у тях такава жажда, че някои почват да квасят устните си с кръвта на убитите. През цялото време от прозорците свистят башибозушките куршуми. Не след дълго оттам агаряните хвърлят и няколко кошера с раздразнени пчели, та още повече да подлютят предсмъртната мъка на заключениците. Изнурени докрай, измъчени от глад и жажда страдалците са изведено от черквата в двора. И тук започва ново клане. Много бременни жени биват разпаряни живи, а християнските младенци се раждат не на майчиния одър, а върху остриетата на щикове и ятагани, и като светли искри мигом хвръкват към Слънцето на правдата - Христос.
Три дни по-късно предводителят на башибозуците от с. Барутино Ахмед ага прекратява клането и колебаейки се как да постъпи с оцелелите изпраща срочно питане до бейовете от Татарпазарджик. Получава отговор:”Да се изсуши гяурският корен”. Начева се ново клане. Пред очите на своите сестри, жени и майки биват изклани още 300 батакчани. За да не бъдат потурчени или убити при това сетно клане някои майки хвърлят децата си в реката…
Накрая подир всички клането върху едно дърво в черковния двор се покатерва един от ходжите и над хилядите мъченически тела възвестява, че няма друг бог освен Аллах и че Мохамед е неговия пророк. Друг ходжа от възвишението “Баташки хармани” обявява на оцелелите християни, че гяурското вече се е свършило и че на мястото на опожарения и съсипан Батак ще бъде посят ечемик за конете на правоверните.
Напразна надежда. Защото от викащата към Бога кръв на мъчениците израства златната пшеница на освободеното от тежко робство наше отечество.
На колене, любезни читателю.
Напреде ни е Батак. Един от най-сияйните Христови олтари на земята българска!
Един от олтарите на неумиращата небесна България!
Българската Старостилна Православна Църква е обявила 2006 за година на Баташките мъченици
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev
