Десети ноември отприщи талазите на грубостта. За да стане тя неразривна част от ежедневието ни. Дотолкова,че вече не ни прави впечатление. За култура на поведението,за етикет,за елементарна учтивост можем само да мечтаем. С грубостта и откритата агресия се сблъскваме почти навсякъде: на улицата,в трамвая,в магазина, в бръснарницата, на работа, в училище, в болницата... Не бих искал да сравнявам сега додесетоноемврийска България с днешната. Тогава също имаше грубост и сравнително ниска култура на поведението / особено груби бяха органите на реда- всъщност те са груби и сега, погледнете само лицето на министъра им! /, но това, което е сега лично мен ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец, е липсата на всякакво уважение, да не говорим за вече “излишни” неща като етикет, уважение и добър тон, не те вече са нещо като анахронизъм. Става дума за грубостта, за липсата на уважение и нормални отношения. Нямам предвид само грубостта и ужасяващото безкултурие по мачовете ,а също и по пазарите и заведенията,преливащи от грозна ориенталска чалга. Влезте в трамвай или в автобус и веднага ще видите, че ако има млади хора или големи деца, те непременно ще са седнали, а пред тях възрастни хора,бременни жени и инвалиди ще стоят прави. Опитайте се да им направите забележка или просто ги помолете да станат, ще получите, ако не някоя ругатня, най-малко груб, обиден отказ: “Платил съм си билета, чичо !”,ми се сопна двуметров ученик от Спортното училище,”...и няма да стана заради тази баба!” “Да,но нали тази госпожа може да бъде и Вашата баба!”, опитвам се да го убедя аз. “Да,ама не е! Що не си гледаш работата, бе чичо,или искаш да слезем да си поговорим ?!”...

“Чичо,колко ти е часа?”,ме спира красива млада госпожица с разголено пъпче, яркозелени коси с безброй пластмасови фибички по тях,изкачила се върху обувки с двайсетсантиметрови платформи. “Не знам дали съм Ви чичо,уважаема госпожице,но ще Ви кажа: часът е дванайсет без пет.”

Да, изглежда,че учтивата форма не само за младите,но вече и за повечето граждани на днешна демократична България се превърна в нещо ненужно,отживяло,архаично. Вече на много места няма да се обърнат към Вас с нормалното “Вие”, а ще Ви стреснат от упор с грубото и фамилиарно турско “ти”. Интересно,че така започват да се държат и по-възрастни хора – за които не можем да кажем, че са възпитани от американските екшъни,чалгата, кючеците, кеча и долнопробните кабелни телевизии от рода на Планета, ТV- 2 на Азис и MSAT. Най-фамилиарни и груби са търговците по пазарите у нас/те вече съперничат на турските!/, полицаите на Румен Петков и Михаил Миков,а също и таксиметровите шофьори.

Млад продавач на обувки на един от големите градски пазари у нас, който ме вижда за първи път, започва да ми говори на “ти”, подобно на турски търговец и упорито се опитва да ми натрапи стоката си с думите: “А за тебе,господине,ще намеря най- доброто,ти само почакай...” Питам го,все пак,дали е чувал за учтивата форма на обръщение и знае ли как се разговаря с възрастен и непознат, при това клиент. Обиден,той ме поглежда накриво и изругава нещо полугласно. Очевидно,неговата “учтивост” си има граници!...

Казах “турско” и си помислих: при тазиповсеместна, ужасяваща турцизация, при това турско управление, стигнало чак до просветата и културата / по- голям срам от този не съм преживявал като българин в нашето Народно събрание - комисията по образованието в България да се води от турчин и зам. министър в българското просветно министерство да е туркиня! /, дали в скоро време България няма да се превърне от културна европейска държава в некултурна и изостанала азиатска страна. Но това е друга, още по- тъжна , за нас, днешните българи, тема, която изисква отделна статия, а и не само статия...

Да, учтивостта се изгуби,изчезна в нашите отношения на всички нива. У нас в демократична България, вече почти навсякъде се обръщат към всеки на “ти”. Като в ориенталска Турция – но доколкото зная в този азиатски език не съществува учтивата европейска форма на обръщение „Вие”... Мисля, че няма друга страна в Европа, в която да се говори по този начин – рязко, фамилиарно, безпардонно. Да не говорим за употребата на най-обикновените и задължителни фрази като: “Извинете”, “Моля”, “Разрешавате ли?”, “Простете”,”Благодаря” и дори доскоро трайно вградените в езика ни галицизми като: “Мерси” и “Пардон”. Да не говорим за условното наклонение. Настъпят ли те в автобуса или на улицата, няма нормално извинение, или ако има то е нещо като възглас ... от хорото:”Опа-а!” А дадеш ли път, едва ли ще чуеш “благодаря “. Обръщенията пък са: “Ало-о!” и “Ей!”. Тази неучтива форма се намести и в големите телевизии: Канал 1, ВTV, Нова телевизия, които за голямо съжаление, дават тон в отношенията ни и възпитават доста неуспешно младите. Сега повечето от децата, учениците и изобщо младите у нас трудно се справят с учтивата форма, защото нито у дома, нито навън имат примери за добро възпитание и етикет.

“Нищо не струва по-евтино и нищо не е толкова скъпо, както учтивостта”, беше казал великият Сервантес. Но изглежда, че ние, българите,се оказахме сред най-неучтивите и с най-груб речник и обноски народи в Европа. Ние сме твърде далече не само от французите или англичаните, но и от нас близките до нас поляци, чехи и румънци, - там дори хората с по-ниска култура и социално положение се държат много по- почтително, по-възпитано от нашите управници, полицаи и държавни служители, журналисти и дори интелигенти.След като и министърът на културата говори на „ти”с всички и не знае правописа... Да, през последните десетина - петнайсетина години станахме доста по-груби и некултурни и не е зле да помислим за това.

 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev