ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ - ЮБИЛЕЙ / ПАМЕТ

САША ПОПОВ БЕШЕ ЕПОХА В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА

115 години от рождението на основателя българския симфонизъм

 

Грандиозно дело и драматична съдба. С тези две фрази можем да определим най-точно и кратко живота и творчеството на професор Саша Попов / 1899- 1976/. На цигуларя - виртуоз и диригент, на основоположника на симфоничното дело у нас, на Националната филхармония и на повечето оркестри в България, живял дълго в изгнание и починал от инфаркт след „височайше помилване” да се върне.

В своята книга „ Саша Попов и българският симфонизъм” неговият приятел, композиторът проф. Димитър Сагаев отдава значимото на великия музикант, но за негова чест не спестява събитията и имената на хората, които са го наранили и прокудили в далечна чужбина.. Саша Попов е наистина силна и ярка личност, която не е можела да не предизвика омразата на някои властници в културата.

Първият концерт на основания от него „Царски симфоничен оркестър”, предшественика на Софийската филхармония, бил на 14 май 1936 година във Военния клуб / тогава основната концертна зала в столицата/ и минал наистина триумфално. После се заредили концерти в много български градове, тъй като статутът на оркестъра изисквал 80 процента от изявите му да са извън София. Заредили се и задграничните гастроли в редица европейски страни – Румъния, Германия, Австрия, Югославия, Италия.

Незабравим епизод в концертния летопис на оркестъра, както пише един от неговите биографи, е турнето в Италия през 1939 г., когато италианската публика е потресена от невиждано дотогава събитие – оркестърът изпълнява блестящо без ноти, наизуст (!) Симфония №6 от Чайковски.

Саша Попов кани за гост-диригенти видни европейски светила като Бернардино Молинари, Карло Цеки, Евгений Должицки, Едмондо де Веки, Бруно Валтер и др., които са удивени от техниката, артистичната дисциплина и финеса при музицирането на оркестъра.

В началото на 1945 г. проф. Саша Попов е изпратен да създаде във Варна нов симфоничен оркестър. В 1949 г., когато филхармонията се базира във възстановената от американските самолетни бомбардировки зала „България”, той създава към нея филхармоничен хор от 140 души, струнен квартет, духов квинтет, клавирно трио и група от държавни артисти – солисти. В концертите на филхармонията под ръководството на проф. Саша Попов свои премиерни изпълнения получават всички най-значими произведения на българските композитори – Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Филип Кутев, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Александър Райчев.

Датата 10 февруари 1956 година е съдбовна за проф. Саша Папов– без да знае за подготвената му „изненада” , тогава е последният му концерт със Софийската филхармония. След половин век триумфално шествие по европейските сцени на другия ден неочаквано бил… пенсиониран, въпреки че е бил само на 57 години! Той, разбира се, не се предава и основава нов, свой оркестър от първостепенни столични музиканти, който започва дейността си без подкрепата на държавата и без никакви средства, но още с първите си изяви спечелва възторзите на музикалната публика.

Следват редица покани за работа или гастроли в чужбина. Саша Попов обаче не иска да напусне България и остава за известно време. Но властите се отнасят зле към него, много са и завистниците от гилдията – композитори, диригенти, инструменталисти, които продължават да му пречат. Така той се принуждава да замине първо за Кайро, Египет, а след това и за Щатите, където емного високо оценен.

През юли 1999 г. трябваше да се чества стогодишнината от рождението му, / роден е в Русе на 12 юли 1899 г. под знака на Рака /,но за съжаление, не се направи нищо съществено дори от Софийската филхармония, създадена от именития музикант през 1928 година като Царски симфоничен оркестър. А можеше тя да приеме неговото име, така както Букурещката гордо носи името на великия румънски музикант Джордже Енеску. Столичната община и Министерството на културата можеха да му поставят паметник или бюст в Борисовата градина до другите велики мъже на България Похвално е, че русенската община назова улица в града на неговото светло име. А Саша Попов беше световно признат - отначало като един от най-големите цигулари на ХХ век, а след това и като голям диригент. Той не само изгради българското симфонично дело, той подготви и публиката за него. Неговите концерти, част от тях и на открито, възпитаха във вкус към голямата музика на хиляди българи, докато днес вече нямаме подобни апостоли...

Маестро Саша Попов бе наистина мащабна, щедра, благородна личност. Истински родолюбец. Раздаваше се изцяло, без остатък. Даде и път на огромен брой наши музиканти: оркестранти, солисти, диригенти, подпомагаше активно и българските композитори като много често изпълняваше за първи път техните опуси. За съжаление, някои от тях го предадоха, вместо да му бъдат благодарни! Той сформира и ръководи и редица оркестрови състави у нас, негова е идеята за фестивала „Мартенски музикални дни " в Русе, осъществена от последователя му Илия Темков / и досега най-сериозният и стилният от нашите музикални форуми/, за първите национални конкурси за млади музиканти в София и Русе.

На 12 август 1976 г., след продължително изгнание, Саша Попов е великодушно „помилван” от другарите от ЦК и вече може да се върне в България. Дълги години този светъл човек и неизтощим родолюбец, въпреки признанието и успеха в чужбина, страда извън страната ни и иска на всяка цена да се върне, да работи за България. Нещо, което малцина наши музиканти, дори със скромни възможности, но излезли навън, правят. За съжаление, по пътя за летището в Лос Анджелиз сърцето на този велик български музикант и патриот не издържа на голямото вълнение и той умира от масиран инфаркт.

http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/379-ognyan-stamboliev