ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ - Дискусионно: СЛАБ ПОЛ ЛИ СА МЪЖЕТЕ ?

 Разминаването

"За разлика от интелигента мускулестият хамалин обикновено няма проблеми с ерекцията”, писа някога френският поет Шарл Бодлер. В днещна България обаче чувствително нараства броят на интелигентите... Доскоро се знаеше, че мъжът изпитва по-голям апетит от жената. А конфликтът е отдавна известен: мъжете се оплакват, че жените са фригидни, а жените упрекват мъжете, че са безчувствени и егоисти.

Но последните двайсетина години опровергават старите представи. Сексолозите и социолозите говорят за съвсем други нрави и норми.

Казват, че апетитът за секс при жените непрекъснато се увеличавал. Жената желае, мъжът се плаши, тя иска, той се крие. Жената настъпва, мъжът отстъпва. “Вечният конфликт е вече с разменени роли - твърди известният френски сексолог проф.д-р Жилбер Торжман. - В две трети от случаите, при които ми искат съвет, става дума не за друго, а просто за мъжки комплекси.”

Наистина мъжете винаги са се страхували от жените. Някои психолози казват, че силният пол се плаши от неконтролируемата чувственост на слабий пол. “Може би би всъщност мъжът не иска да доминира, но усеща, че тази чувственост е толкова силна, че за да се прави с нея и да я овладее, трябвада вземе инициативата в свои ръце”.

Феминизираните певци

Оттук се проявява разделението, което определя човешкото общество: силен пол, слаб пол. Сексуалната принадлежност определя не само социалата роля на индивида, но и неговия характер. Така се е оформила представата за нежната, очарователна жена, която освен това трябва да бъде добра майка и домакиня. От другата страна е мъжът - задължително стабилен, сериозен тип. Но противозачатъчните средства отнеха едно от преимуществата на мъжете: те вече не могат да контролират стопроцентово потомството си. Днес Ева разполага с него - тя решава дали да се роди детето. Ролите се разменят. Всички могат да носят панталони, мъжки дрехи и дълги коси. Наскоро италиански моделиери от града на висшата мода, Милано, предложиха вечерни поли за...мъже! Външните белези се преливат и постепенно изчезват. Мъжете и жените се срещат и разделят без церемонии и сътресения. Днес много от младите у нас живеят без граждански брак.

"Защо само мъжете да имат право да бъдат мъжествени и силни?”, пита 28- годишна секретарка от Русе, която само се грижи за детето си. Никога не му е говорила за неговия баща, макар да го е взела заради “силата и мъжествеността му”.

"Да, мъжете днес са доста объркани. Мнозина не могат да намерят своето истннско място. Преди време техни идоли бяха супермените от американското кино. Сега сред новите любимци - попзвездите, има голям брой екземпляри с трудноопределим пол - феминизирани/ предимно англосаксонски, но напоследък и български!/ певци с ондулирани коси, шокиращ грим, бижута и полумъжки- полуженски одежди.. Да не споменаваме тук “феноменът Азис” – това уродливо явление е извън всички нормални човешки категории....

Вековен страх

Армията /в това число и западащата българска / предлага задължителни модели, които цивилният свят по принцип не приема. Във военните училища се формира култ към атлетичната фигура, към алтруизма, към мъжкото приятелство. На последното се обръща изключително внимание. Гордостта да бъдеш мъж обаче не може да бъде смутена от преждевременно настъпилата импотентност, от която в САЩ например страдат близо 10 милиона.

Подобно е положението и в Западна Европа. Според статистиките повечето от сексуалните контакти там се определят като неудовлетворителни. А жените стават все по-еманципирани и претенциозни. Някога като доказателство за добри рефлекси се приемаха бързата ерекция и еякулация. Днес това се приема като сериозен недостатък. Без пълноценно задоволяване на двете страни не може да се говори за истински сексуален живот. А това вече изисква самоконтрол и овладяване на рефлексите от страна на мъжа - опит, който се придобива с годините.

Хармоният в леглото е трудна работа. На седемнайсет години момичетата и момчетата се нуждаят от различно време, за да стигнат до оргазъм - според изследвания на френски сексолози: запървите са необходими около 12 минути, докато за вторите - само 2! Всъщност 70 на сто от възрастните мъже/ пак според тези проучвания от Франция/ остават на това ниво. Горките жени!

Интересно е, че за тайните на женското тяло са изписани стотици хиляди страници, цели библиотеки, а за сексуалната анатомия на мъжа се знае сравнително малко, а повечето жени съвсем не я познават добре. Според сексолозите и мъжете имат някои специфични ерогенни зони, почти непознати за дамите. Днес представителите на силния пол започват да приемат милувките и докосванията по тялото им с по- малко предразсъдъци от вчера. Но инстинктивно се пазят от инициативата, проявени от жените, и все пак са склонни да отстъпят. Проф. Жилбер Торжман счита, че в еротичното въображение на мъжете се крие и немалка доза вина - по принцип те са склонни да свържат тази сфера с перверзното...

Синдромът Жорж Сименон или струва ли си да бъдем свръхсексуални?

Ако беше жив, Жорж Сименон без колебание би казал “да”. Той се хвалел наляво и надясно, че е преспал с около 10 000 жени /?!/ между написването на своите близо 400 книги. Но неговата последна съпруга споменава една по реална цифра - 1200...

От Джакомо Казанова до Жорж Сименон сме чували доста анекдоти, според които работата и сексът вървят ръка за ръка. Типичен пример за това е Ги дьо Мопасан, чийтто непрестанен апетит за секс / понякога по десетина пъти дневно!/ не пречел на изумителната му творческа продуктивност - разкази, пътеписи, романи, новели, написани до 1891 г, когато полудял, вследствие на сифилис. При този живот...

Гьоте пише за “връщане на пубертета при твореца”. Това е резултат, твърди авторът на “Фауст”, от убеждението, че при гениите безплодните години предшестват продуктивните, които пък могат да бъдат последвани от нетворчески периоди под знака на психологическото самоподценяване, от усещането, че си по- слаб творец от останалите. Както миговете на екстаз при гениалните личности са по- ярки, така и моментите на депресия при тях се усещат по- силно. Според Дейвид Мексуин от Лондонския кралски колеж за психиатри: “при маниакалната депресия човек би могъл да открие у себе си свръхсексуални способности. Гьоте е описал тази форма на творческо състояние. От друга страна повишеното либидо може да е резултат от скрита или латентна хомосексуалност. Някои днешни изследователи - френски, немски и испански - твърдят, че легендарният кавалер Дон Хуан де Тенорио, повече известен като Дон Жуан, възпят от Моцарт, Байрон и Пушкин, имал подобни тревоги със собствените си хомосексуални чувства, че те не го оставяли на мира, дори когато бил с жени...

Според д-р Елизабет Стенли, председателка на Съюза на американските сексолози, напрегната работа на доста хора днес влияе неблагоприятно върху половия им живот. “Има нещо, на което вече на няколко пъти се натъквам при творците: ако разрешат своите проблеми, загубват творческите си способности. Може би източникът на творческата им енергия е някакъв вътрешен смут, който не могат лесно да преодолеят...”

Но учените не вярват, че “ феноменът Сименон” е равнозначен на синдром. Джон Банкрофт от Единбърг, Шотландия твърди, следното: “Не е подходящо да се търси връзка между високата продуктивност и високата сексуалната, както мнозина вярват. Съществуват повече примери за обратното!”

Може би такъв е и случаят с Джон Арчър:”Аз съм от друга категория. Когато пиша книга, не мога да не се съсредоточа напълно и изцяло върху нея. Нищо не е в състояние да отклони вниманието ми, дори сексът, на който държа толкова много..”Друг английски писател Джон Дънли казва: “Сигурно съществуват и двете положения. Липсата на секс може да ви подтикне да пишете по- активн” Но той твърди, че успехът и славата лесно предизвикват интереса на жените, които са готови да се хвърлят на врата на всеки преуспяващ писател. “А писането е нещо твърде важно, за да зависи единствено от Негово Величество Секса...”

И все пак, как да си обясним синдромът Сименон?! когато бащата на инспектор Мегре пишел, в неговата къща трябвало да царят абсолютна тишина и ред. Седнел ли на бюрото си / а това ставало в ранни зори/, моливите му трябвало да бъдат идеално подострени и подредени по големина в левия край на бюрото. Всичко това трябвало да бъде свършено от прислугата предварително. По този начин Жорж Сименон пишел по 6- 7 книги годишно, като някои от тях ставали само за две седмици. Но когато перото му “попресъхнело”, той ставал от бюрото и отивал да се “поосвежи” при някоя от своите стотици млади любовници. Нерядко търсел услегите и на проститутките.

Немският философ Ото Вайнингер е писал за това следните редове: “Гениалните мъже са предразположени към най- невероятни страсти и към най- отблъскващи, дори животински инстинкти.”

Предполага се, че Хърбърт Уелс, смятан от мнозина за гений и пророк, е прекарал значителна част от живота си със смъкнати панталони. Например, при посещението му в Щатите неговият литературен агент имал между другото и задължението да му доставя всеки ден точно в 18 часа момиче за секс. Авторът на “Невидимият човек” предпочитал това преди коктейлите.

Личности не само от сферата на изкуството - например Джон Ф. Кенеди - често смесвали работата със секса. Прочутият американски президент високо ценял едно бързо сексуално сношение като средство за отпускане преди теледебатите му с Ричард Никсън по време на предизборната кампания.Но това, според някои сексолози, може да се нарече и “сатириазис”...

Разместените пластове

Резервираността на мъжете днес е сериозно застрашена от невъздържаността на жените. Дори рекламите по телевизията отразяват тази всеобща тенденция. По един от каналите на RAI- държавната италианска телевизия - наскоро бяха излъчени след след друга две твърде красноречиви реклами: мъж, който рекламира памперси с бебе , и разсъблечена жена, която представя нов модел ловна пушка!

"Къде изчезнаха мъжете?”, започнаха да се чудят жените. И този есенциален въпрос вклюбва не само секса, но и изобщо мъжкото поведение. Те са разочаровани от отсъствието на сила и смелост, на инициатива и дух. Много от тях твърдят, че “днешните мъже не ги бива за нищо”.

От своя страна мъжете са готови веднага да се отдръпнат, ако забележат, че жената е по- агресивна и без задръжки. Те не приемат както агресивността, така и прекалената откровеност. Тя ги дразни и плаши...

Ролята на клоун

В Западна Европа всеки осми възрастен живее сам. Всъщност и ние отиваме натам. Във Франция това са предимно образованите жени от градовете. Немалко от тях са стигнали до сравнително високо социално положение. 20 на сто от т. нар. “издигнати жени” живеят в самота. И колкото повече са издигнати, толкова по- самотни са те. Но твърде малко от тях са избрали сами тази самота. Някои са по- скоро пасивни, други - агресивни, но всички очакват някаква промяна. Те търпеливо хвърлят мрежи, за да уловят нещо, но уловът е винаги малък. Нерядко свободни са само определени категории “мъже” - хомосексуалистите, жиголата и други подобни, приели ролята на компаньон или клоун. Истинските мъже се въздържат от подобни връзки с тази категория жени по разни причини, срлед които на първо място, без съмнение, е страхът от тяхното превъзходство.

36- годишна директорка на голяма фирма от Варна е високообразована, красива и състоятелна дама, но е самотна и не иска да признае това. Принудена е да пусне слух, че има постоянен приятел в Германия, за да спре коментарите на своите подчинени.

Но какъв, в края на краищата, трябва да бъде “истинският мъж”? Повечето жени търсят помощ, сила и грижи и не на последно място нежност. С една дума: немалко качества. Но тенденцията към “претопяването на половете” - за която, без съмнение, определена вина имат и жените - днес те подсъзнателно култивират един малко феминизиран модел на мъжа - става все по- явна. постепенно изчезва. Обществото приема неща, които дори в близкото минало бяха немислими. Политиката е все още в ръцете на силния пол, но в нея определено влияние напоследък имат и жените. Променят се много от начините на живот на мъжете, храненето, облеклото. Телевизията измести мъжките клубове, кръчмитте, приятелските събирания на чашка, табла и карти. Във възпитанието на децата в семейството се появи опасна тенденция: бащата да поеме ролята на “втора майка” / почти без пол! / и да се държи с тях не много твърдо и по мъжки, както беше в миналото...

Миналото!

Носталгията на мъжете по него се засилва. Какъв успех имат старите американски и руски филми, в които на преден план са мъжката сила, мъжкото приятелство.

Накъде отиваме сега?

Никой не би искал да се върне времето, в което жените бяха потиснати. У нас това беше едно от многото лоши наследства от петвековното разрушително турско робство.

Но като се отказваме от това време, дали все пак не отиваме към другата крайност?

 http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/379-ognyan-stamboliev