ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ - С ВЪРХА НА ПЕРОТО...

АМЕРИКАНИЗАЦИЯТА, ТУРЦИЗАЦИЯТА ИЛИ КРАЯТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА 

В началото на ХХ век, в забележителната си книга “Светът от вчера”, Стефан Цвайг писа, че нашата цивилизация е застрашена от унификация, уеднаквяване. Още тогава големият австрийски писател- хуманист, предупреди европейците, че скоро ще изгубят много от своите неповторими, уникални култури, че глобализацията и техническата революция ще променят завинаги,безвъзвратно света. Затова писа и немският философ Освалд Шпенглер в забележителния си труд “Залезът на Запада”.

Мисля, че и двамата велики мъже не са предполагали, че ще се появи и друга, не по- малка беда за нас, европейците – американската културна хегемония. Дълго преди наши дни, през 1870 г. Флобер е писал: „ Ще влезем в ерата на глупостта, на утилитаризма, милитаризма и американизма”. Това пророчество вече се изпълни. И ако говорим за американизацията, наистина, след Втората световна война тя засегна чувствително западната част на континента, а след падането на Берлинската стена пострада и източната му половина. Но трябва да се подчертае,че въпреки това страните от Запада - от Португалия и Испания до Норвегия и Финландия - успяха до голяма степен да съхранят своята културна идентичност. А примерът на Франция е наистина достоен за възхищение. Но в бившите соцстрани, въпреки кризата и сътресенията , културата - в една или в друга степен - не отпадна като грижа на държавата, докато у нас, в 13- вековна България, дала на света кирилицата, се случи тъкмо обратното – нехайството и безхаберието на правителствата и парламентите досега срина базата на българската култура и даде зелена улица на американизацията. А от своя страна тя нанесе и продължава да нанася непоправими щети на българската духовност. Защото от Щатите, освен пародийния модел на т.нар. „американски начин на живот”, дойде евтината масовата култура, откровеният кич, вместо истинското изкуство. И това стана преди всичко чрез засиления внос на филми от най- ниска проба: екшъни, трилъри, фентъзи и най- тъпи комедийки със заглавия от рода на: “Пич, къде ми е колата?” или “Скъпа, уголемих децата!”,които завладяха големия и малкия екран и почти изцяло пропъдиха европейското кино /българското бе убито от държавата!/.Оказа се, че повечето от тези долнопробни продукции дори не се показват по кината в Америка, докато у нас те шестват триумфално особено по националните телевизии и местните кабеларки. И култивират най- лош естетически вкус у младите.

Същото е положението и в радиоефира – грозни, кресливи американски шлагери - рок, поп, хеви метъл, техно, уличен рап – просто ритмизирани крясъци от джунглата, които се леят денонощно дори по БНР и известното с културните си претенции , а без нито едно културно предаване, “демократично” и “национално” радио “Дарик” . Доста американизирана и естрадизирана е и телевизията с небългарското име ВTV - дори на 3 март, 24 май и 6 септември тя не излъчва нито един български филм и спектакъл !, в нея не може и дума да става за някакво макар и скромно предаване за Ботев, Левски или Панчо Владигеров, дори за годишнините им, но затова пък всеки ден можем да научим в нещо ново за внулгарната поппевица Мадона, за „гнусната субстанция” , както се изрази един литературен критик и издател – за нашия прочут чалгапевец и травестит от TV- 2 - или за Майкъл Джексън и Елтън Джон! / Да се чудиш защо господата и дамите от СЕМ все още не са я спрели./...Затова пък американските сериали /от глупави по- глупави/, както и пошлите шлагери се леят непрекъснато от нея. И това е съзнателно, системно и целеносочено провеждана антибългарска “културна” политика.

Интересно е защо тази телевизия, ако не бъде спряна, не предизвика поне един обществен дебат. Тя замести сравнително културния и национален Ефир -2, за да американизира и опростачва зрителите / в нея преди време се предаваха дори ...кеч мачове!/. А някои телевизионни светила я определиха като “най- динамичната”, “най- модерната”, без да си дават сметка за вредата, която тя ежедневно нанася върху българската духовност и култура.

Повечето от нашите издателства, първенец сред тях е “Бард”,също не остават по- назад. Те вече задръстиха книжния пазар /според данни от Съюза на преводачите в България близо 80 на сто!/ с американски книги – все “бестселъри” – еднодневки от третостепенни автори като Гришам, Чейс, Стийл, Станфорд и други подобни “майстори на изящната словесност”.Театрите ни също се изкушават от всяка нова американска пиеса, определена от критиката в “театралния Олип”, Бродуей, като “най- най- “...Но както се оказва повечето от тези “шедьоври” и “ открития” са еднодневки, които много бързо се забравят дори и в Америка. Но българската читателска публика вече разбра, че не заслужават внимание и тиражите на американските „бестселъри” вече главоломно падат.

За щастие, американците все още не са завладели прекрасния свят на операта и нашите музикални сцени са все още под знака на Верди, Моцарт и Пучини. Те просто ги нямат! Защото в Америка никога не е имало истинска, художествена , голяма музика. А пък твърде плоските и безвкусни бродуейски мюзикъли от рода на “Чикаго” и “Америка, Америка!” са твърде далече от естетиката на българските меломани и засега трудно ще станат част от репертоара на родните музикални институти .

И докато преди - особено от 50-те до края на 60- те години - усърдно се съветизирахме, но държавата все пак не забравяше и българското, националното и правеше програми, чествания, юбилеи и т.н. / да си спомним за ГРАНДИОЗНОТО ПО СВОИТЕ МАЩАБИ ЧЕСТВАНЕ НА 1300- годишнината и за ред другиЗНАЧИМИ ПРОЯВИ/, сега родното изкуство и култура са в немилост - на преден план е американското. За мнозина, особено за т.н. “големи медии” то е “най- най”. В много от тях има нещо като културни страници и дори притурки, но има ли българска култура в тях? Почти няма! Всичко се свежда до Холивуд, до “суперталантливата” Мадона и маймуноподобния “идол” Майкъл Джексън и други подобни продукти на американската “духовност”. Затова нашите деца вече не искат да четат нито Вазов, нито Яворов, да слушат българска музика, а и Павчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и Марин Големинов са им напълно непознати и чужди. Всъщност те са безчувствени и за прекрасната музика на Моцарт и Верди - дотолкова са загрубели сетивата им от рапа, рока и чалгата, от американските екшъни и електронните игри. Министерството на културата и Министерството на просветата нехаят за естетическото им възпитание и пораженията са налице.

Да, американската културна хегемония като съществена и деструктивна част от процеса на глобализация в България е вече факт,с който обаче като уважаваща се европейска нация /една от най- старите в света! /, не би трябвало да се примирим.И мисля, че именно тук нашата интелигенция трябва да направи нещо. Очевидно е, че държавата у нас е далече от културата и се сеща за нея само около 24 май. Доколкото съм информиран, в повечето страни на Обединена Европа, а и в тези, които не са в ЕС, съществуват стратегии, закони, разпоредби и други механизми, защищаващи културата и езика. В съседна Румъния създадоха т. нар. „Румънски институт” / Institutul Roman/, по модел на Френския институт, на институтите „Гьоте” И „Сервантес” за защита, развитие и разпространение на румънската култура и духовност. И той вече работи успешно. Ето, например, във Франция отдавна действа закон,непозволяващ на радиото и телевизията да излъчват повече от 30 на сто чужда, нефренска музика. А у нас БНР и БНТ /да не говорим за частните медии/ вече заприличаха на джубоксове от крайпътни барове и мотели в Щатите. С бързи темпове започна да се американизира и националната програма “Христо Ботев”, рекламирана като “културна”,“българска” и “национална”. И може да се съжалява, че директорът на БНР все още не е разбрал колко хаотична и небългарска / особено в музикалната си част/ е тази програма и колко е далече тя от деня и проблемите на днешната българска култура. И тази американизация и естрадизация на БНР се задълбочава - на мястото на добрата програма от края на 80-те години сега ни се предлагат шумни претенциозни и кухи предавания / имам предвид най- вече тези от 21,30 по “Христо Ботев”/, каквито не можем да чуем по нито една европейска радиостанция от Киев до Лисабон.

И тук логично идва въпросът: имаме ли национална културна доктрина и политика? Имаме ли поне един истински закон за българската култура и за българския език? За 17-те пропилени “демократични” години направи ли се нещо от правителства и парламенти , за да се защити и подкрепи българската култура, българското изкуство и духовност, с които доскоро се гордеехме? Или се прави точно обратното : бавно и мъчително унищожение. За култура у нас се отделят жалките 0,3 % от бюджета, докато във Франция или Финландия процентите са 11 пъти повече!, а в Македония е десет пъти по-голяма и дори в бедната и купонна Куба се отделят 7,5 ! У нас масово се закриват театри, музеи, галерии, библиотеки, симфонични оркестри, опери, национални и международни фестивали. По волята на бившия премиер Иван Костов в закрита сцена се превърна дори театърът, носещ името на Йордан Йовков в столицата на Добруджа, Добрич. В същото време бяха превърнати в открити сцени / т.е. почти закрити драматичните театри на старопрестолния Силистра, в Кюстендил, Търговище, Монтана и още много други български градове!..И колкото и абсурдно да звучи: министър на българската култура, една от най-старите в в Европа, не е българин, а е...турчин. И това е може би най-голямата обида за българската култура през хилядолетната й история! Преди това по предложение на продалата се на Доган, вдовица на поета-патриот Дамян Дамянов, Надежда Захариева се опита, за щастие, безуспешно, да направи сериозни корекции в Закона за българските читалища, за да продължат да се множат турските културни центрове из Югоизиточна и Североизточна България, а също и из целите Родопи/!/ за радост на Доган и турските ислямисти- терористи! Но това е друга много тревожна тема, изискваща поне един обществен дебат... Тук искам да отбележа и негативната роля на някои български общини които подкрепят като съорганизатори тези „културни” събития, финансирани от Анкара...Като фестивали и алманаси с името „Орфеева лира” и други подобни антибългарски „мероприятия”.

Американизацията е безспорно срамен факт в най- новата българска културна история. Тя се толерираше и като държавна политика от безродното правителство на ГЕРБ. Но също така страмен и обиден факт е за всички нас и пълзящата, изключително агресивната турцизация. Тя вече настъпва и пуска метастазите си в страната. Дано да не се закрият още български сцени и на тяхно място да се открият нови турски читалища или културни центрове, турски училища и турски „театрални” сцени за... кючеци и маанета. Ето: страната е вече осеяна от безброй джамии, които ни стряскат с грозния си вой дори в центъра на столицата ни, а управляващите все още не вземат никакви сериозни мерки, напротив, поощряват наглите провокации на ДПС и ислямистите у нас. Без съмнение, новият ХХI век е век на аудиовизията и информатиката. И ако родните ни електронни медии, продължават да се американизират и естрадизират с тези ускорени темпове, мисля, пораженията върху българската духовност ще бъдат фатални и необратими.

 http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/379-ognyan-stamboliev