КНИГАТА НА ЕЛЕНА ВЛАШКА „УЛИЧНИ МИСЛИ“ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПИСАТЕЛКАТА МАРИЯ АТЛИМАН

Държа в ръцете си елегантната книга на Елена Влашка „Улични мисли”. Напълно абстрахирана от познатото, защото бях свидетел на раждането на тази творба, гледам я така, както се гледа отдавна чакан подарък. Защото сега, когато е отминал упоритият, мълчалив труд на авторката, която не само създава, но и подрежда творението си, виждам цялата красота и замисъл на книгата.

Някои автори не могат, други не искат, а трети не са допуснати до оформлението на книгите си, но точно тази е плод на авторовото търсене от първата до последната страница.

Нежността и тишината в картината на предната корица, меките сиво-черни тонове с червения акцент и прегърнатата влюбена двойка издават красотата и тънката тъга на самата писателка.

Улични мисли” е философска книга и още от заглавието ни намига талантът на Елена Влашка да смесва сериозното с леката ирония и смелостта да предизвиква игра на асоциации в ума на читателя.

Улични”… предполага нещо много по-скандално от последвалата мъдрост в думата „мисли”. Разлиствайки книгата, няма да останем разочаровани, тя наистина е спойка от дързост и философия, от внезапни обрати, сравнения и добронамерен сарказъм.

Нарочно избраната картина за началната корица не е нещо спорадично, всяка илюстрация е избрана от писателката внимателно и не само допълва, а доразкрива текста.

Още когато за първи път чух за идеята на Елена Влашка да построи книгата си около и върху идеята за Улицата, която олицетворява Живота, си помислих – толкова е естествено това сравнение! Ние наистина вървим през живота сякаш крачейки по улица! Гениалността е в простотата на най-големите истини и най-непреходните шедьоври са сътворени именно така – от на пръв поглед обикновени неща, които всички ние познаваме, но само творците могат да видят с очите на мъдростта.

Обичам есетата на Елена Влашка, заради философския й поглед към парадоксите на живота, които тя безпогрешно улавя, за да ни покаже красивото в „неговата нетрайност”.

Което и есе да отгърна, навсякъде срещам малко тъжната усмивка на Елена Влашка – усмивка, защото писателката е влюбена в Живота и Човека, въпреки всичките им недостатъци или точно поради тях, а тъгата в тази нейна усмивка е прозрението за преходността на тези същите… Живот и Човек…

Трудно ми е да избера пример или да посоча кое е любимото ми есе на Елена Влашка, но все пак ще избера няколко реда: „Ние, част от разумния свят, носим в себе си контрастите. И в тъмното търсим светлото – стига да не е прегряващо пустинно. Доброто – но не в името на което инквизицията пали клади. Красивото – но в неговите нюанси. Защото изчезнат ли те, ще умрем от скука.”

Калейдоскопът хора и животни, вървящ по Улицата на живота, контрастите, от които са изградени есетата, след всеки раздел на книгата намират своята кулминация в ненадминатите Аз. Буки. Еленици – афоризмите на Елена Влашка.

Малко са творците, които имат дарбата да създават афоризми, още по-малко са онези, които наистина пишат смислени афоризми, а най-най-най-малко са жените, които посягат към този жанр. Елена Влашка е една от тях, но тъй като не познавам друга дама, която не само дръзва да пише афоризми, но и може да го прави, тя за мен си остава една-единствена.

Всяка улична мислъл-афоризъм в книгата е диамант, блестящ не с отразена, а със своя, собствена светлина.

Отново ми е изключително трудно да избера само няколко, за да илюстрирам думите си и затова ще цитирам с уговорката, че всичките афоризми, до един, са достойни за възхита.

Няма сила, която да ме победи, ако съм успяла да победя себе си.”

Пазете се от дребното – голямото по-лесно се вижда.”

Най-чисто е несъществуващото.”

Тъмното е липса на светлина, а какво ли липсва на светлото?”

Красивото е сглобено от същите елементи, от които и грозното – просто пропорциите са различни.”

Човекът е нито само добър, нито само лош и това му пречи да бъде съвършен.”

Онова, без което не можем е това, за което всичко можем.”

Бих могла да продължавам да цитирам афоризмите на Елена Влашка, защото, както вече казах, те са ми до един любими и всеки път, когато ги чета, намирам нови и нови прозрения в техните парадокси и взаимни отричания, но наистина няма да привеждам повече примери, за да Ви оставя да откривате афоризмите и есетата на Елена Влашка сами, защото съм сигурна, че нейната книга е от онези, към които се връщаме и които препрочитаме много пъти, за да черпим красота и мъдрост.

 https://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/994-elena-vlashka