Пписмо-отзив на Йосиф Давидов за книгата на Здравка Димитрова
"Любовно танго с Аржентина"
Привет, Здравче!
Предполагам, че си доволна от труда си.
Прочетох с голям интерес и подчертано внимание "Любовно танго с Аржентина". Съжалявам, че не съм чел другите ти книги.
Сбитото ми мнение е, че това е може би най-пълната, най-многопластовата и най-познавателната творба на български език, посветена на тази страна.
Разбира се, най-изчерпателни са страниците, посветени на наистина красивата, необикновената, странната и привлекателната столица.
Следвайки твоите стъпки, човек добива истинска представа за този град. И може да се влюби в него.
Имам лични впечатления от Аржентина.
Бях там около 3 месеца по времето на Менем.
С чиста съвест мога да кажа, че твоята книга добави повече от 50 процента към познанията ми за Аржентина.
Много силна страна на написания с огромна любов текст са хората - живите и мъртвите аржентинци от всички сфери на живота.
Не си струва да коментирам езика и стила, тъй като високият професионализъм на репортера от старата школа блика от всеки ред.
Накратко: Любовното танго с Аржентина е много страстно и чудесно изпълнено.
Поздравявам те за безспорния успех.
Желая ти нови творчески върхове (извинявай за шаблона).
Следя проблема "читатели-писатели".
Най-много съм възмутен от факта, че голяма част от издателствата не поемат никакъв бизнес риск; искат авторът да си плати издаването (да покрие издателските разходи) и да не се занимават с промоции и разпространение.
Разбира се, това не се отнася за "касови" автори и заглавия - истински или измислени.
Научих за тази схема, когато в началото на юни бях за няколко дни в София, след срещата на медиите от страната и чужбина в Скопие.
Какво да се прави: див и късоглед капитализъм!
Сравнявам петте издадени в Испания книги на Живка (плюс преведените Христо Ботев, Блага Димитрова, Антон Дончев, Николай Кънчев), за които не е плащала нито стотинка и е получавала скромни хонорари от издателите на базата на продажбите. Издателствата не са големи, но са честни и обичат Книгата.
И до скоро, ако съдбата ни се усмихне.
Приеми нашите - на Живка и моите - прегръдки,
Йосиф
Мадрид, 18.12.2018
П.П. Благодаря ти за споменаването на майка ми, баща ми и двете ни дъщери, както и за чудесно уловения дух на Мадрид в преходната четвърта глава на книгата.
Й.