Изповядва в новата си лирическа книга поетът Румен Ченков

„Не съжалявам” е новата книга на поета Румен Ченков от гр. Русе, член на Съюза на свободните писатели в България. В книгата са поместени стихотворения, афоризми, епиграми и мисли за живота, като водещо място е отредено на поезията. Румен Ченков е лирик, придържащ се към класическия стих, творбите му засягат вечните човешки теми – за смисъла на живота, любовта, вярата, многообразието на света... Особено ярко в лириката му се откроява личностният АЗ, изразяващ същността на съвременния човек – с цялата му палитра от настроения, чувства, преживявания. Пределно ясно той заявява своята позиция – „Не съжалявам за отминалото време” – за лобовите, мечтите, разочарованията, защото истински ценното – човешкото е оцеляло: „Изкачвам се. Пред мене е върхът.”. Част от стихотворенията са провокирани от съвременната политическа обстановка в страната ни.

„Не съжалявам”, издателство „Антос”, Шумен, 2016 г.

                                                                                                                         Надежда Радева

На снимката: Румен Ченков и Йордан Василев, председател на Русенския филиал на ССП, който връчва на автора грамота за ярко творческо присъствие.

 

 

ПОЕТИЧЕН КАЛЕЙДОСКОП

Рецензия от д-р Марияна Георгиева

Спомняте ли си как някога по градските панаири си купувахме цилиндърче, пълно с цветни стъкълца?!... Когато погледнем през него, светът се подрежда пъстро и странно, но удивително красиво... Дори и тъмните краски си бяха на мястото и подчертаваха светлите – яркото жълто и червено, тревистото зелено и теменуженото виолетово, прозрачното синьо...

Ето на такава вещ от вълшебното детство ми заприлича последната стихосбирка на Румен Ченков – „Не съжалявам“... Поетичният калейдоскоп, който книгата насочва към света, е осветен от цветовете на любовта... Можем дори да кажем, че „Не съжалявам“ е една преобладаващо любовна книга... И как няма да е... Лирическият й герой е странен човек – той не съжалява за нищо и гледа на живота с очите на любовта. Затова и ключът към тайните на този пъстър любовен свят е скрит в първата творба, дала заглавието на стихосбирката – „Не съжалявам“... С мъдро спокойствие творецът и неговият лирически „аз“ се обръщат към отминалото време, където всяка любов има свой цвят и смисъл. Превратностите житейски не могат да преломят човешкия дух, да разколебаят вярата му, че тя, истинската, голямата любов пътува към него, че именно тя е Смисълът...

....

Дали животът не започва там,

където твоите очи за мен се смеят,

където спрях да се усещам сам,

и пак намерих смисъл да живея.

                                                                                                                        (Вяра)

Докоснал се до Любовта, „духът човешки“ е непобедим. Преминал е под „слънчева дъга“, готов е за Върха... Ето за такива битийно важни неща лирически „разказва“ калейдоскопът на Румен Ченков – „Не съжалявам“. Лирически цветно преживява и други също толкова важни „стъкълца“ – детството, прошката, празникът, жаждата за живот... свободата.

Сред тях читателят може да съзре и любовно осветеното лице на родината и любовното съжаление за съдбата ?, за героичната й памет, нелюбовно забравяни понякога, но с любов напомнени от твореца... И това малко горчиво напомняне е стъкълце от цветовете на любовта... Дори и когато се гневи на забравата на ценности и родина, поетът напомня, че само Любовта ще съхрани и човека и родината.

 

....

Ще се научиш, че любов да даваш,

дори и от омраза обкръжен,

не слабост е, а истинска наслада,

че няма как да бъдеш победен.

                                                                                                                         (Към себе си)

Лирическата книга „Не съжалявам“ e шестата поред, което говори за сериозното присъствие в съвременната българска поезия на нейния автор. По някои от стиховете му са създадени песни, песни за любовта... А една поезия, която се пее като любовна песен, която грее с цветовете на любовта, няма как да не стигне до сърцето на читателя, което, както се знае отдавна, е сърце любовно...

Успешно пътуване към сърцата на читателите пожелавам и на „Не съжалявам“, с убеждението, че никой няма да съжалява за любовното съприкосновение с лирическите „стъкълца“ от поетическия калейдоскоп на Румен Ченков.

Ето и някои стихотворения от книгата:

 

НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

Не съжалявам за отминалото време,

макар че пада по косите ми снега.

Не може младостта ми то да вземе –

минавал съм под слънчева дъга.

 

А преживях разтърсващи любови

със вярата, че Тази е до край.

Не бяха. Но не трупаха отрови,

а всяка бе един различен рай.

 

Надежди имах, блянове, копнежи,

изчезващи в простора като дим,

но други в мен се раждаха, понеже

духът човешки е непобедим.

 

Разделях се с приятели и хора,

дарил им щедро свойта топлина –

и болка имаше в душата ми, и горест,

но те не се превърнаха в злина.

 

Не взех навярно всичко от живота…

Кажете кой достатъчно е взел.

Желанията просто нямат квота,

но всеки с право има своя цел!

 

Аз стигнах там, където ме отведе

избраният от мене труден път.

Не съжалявам за отминалото време!

Изкачвам се. Пред мене е върхът.

 

25. 12. 2013 г.

Русе

 

 

МЛАДОСТ

 

Бягах срещу вятъра да може

да ме целува, колкото си иска.

Това бе някога, но, мили Боже,

милувката му аз усещах близка.

 

И в дъжд излизах на разходка,

облечен… с риза разкопчана.

То бе като пътуване във лодка

сред бурните води на океана.

 

Не бе едно и също, но за мене

светът бе просто мислова проекция.

Аз можех битието да променям,

да го мечтая с мъничко корекция.

 

А днес то някак тежко ме притиска

и мачка с непонятната си същност.

А, Боже мой, как много ми се иска

дъждът и вятърът… и всичко да е същото.

 

17.10. 2015 г.

Русе

 

 

ЖИВОТ

 

„Само един живот

не е достатъчен…“

Кръстьо Станишев

Животът е урок преди смъртта,

а тя е само праг на битието.

Нетрайна като дреха е плътта,

но дрехите се сменят общо взето.

 

Душата учи що е доброта,

какво е да си зъл и милостив,

какво е страх, любов и самота,

защо нещастен си, защо щастлив.

 

Не е достатъчен един живот,

да усвоиш закона на Всемира.

Узрява бавно всеки вкусен плод,

но само Бог единствен го разбира.

 

23. 11. 2015 г.

Русе

 

 

ДУНАВ МОЙ

 

Дунав мой, моя тиха и бяла река!

По пътя си величествено преминаваш.

От детството си аз те помня все така –

през мен течеш, в сърцето ми оставаш.

 

И лоното на твойте брегове

за мене беше люлка и награда.

Където и да ида, ти зовеш,

а аз без теб като без майка страдам.

 

Моя тиха и вечна река, и любов,

ще си винаги с мен! До последна минута!

И гласът ти свещен ще звучи като зов,

и ще бъде пътека към моето утре!

 

30. 07. 2016 г.

Русе

 

АПОСТОЛСКО

 

Апостолът върви пред нас и стъпките му екнат

в мрачния ни делник, в трудното ни битие.

А неговият глас в сърцата ни отеква,

щом паднем ничком и почувстваме се зле.

 

Апостолът върви по своите пътеки,

по българските друмища към нас върви.

Аз знам, че в своя ден го чувства всеки,

на който от неправди сърцето му кърви.

 

Да, той е в нас – безкраен като времето –

превърнал се във мяра, в еталон.

Преодолимо е на битието бремето

чрез онзи, святия, апостолски закон:

 

да бъдем честни в свойте намерения,

да бъдем чисти в хорските дела

и ни за миг да нямаме съмнения –

от смърт по-лошо е живот без свобода!

 

08. 02. 2015 г.

Русе

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/51-nadezhda-radeva

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-1…/763-rumen-chenkov