АТАНАС ГАНЧЕВ – СИНКОПИТЕ НА ВРЕМЕТО НИ ИЛИ ЗАЩО АНТОЛОГИЯ ЛИ?

Редовете поместени в Антологията "Отражения" (поезия, проза, сатира), бележаща четвъртвековния път на Съюза на Свободните Писатели в културния ни живот не са плод нито на занаятчийски усилия, нито на нарцистично самолюбуване на Аз-ът, а рожба на възторзите на душите, плачът на сърцата на хора, влюбени в живота, пленници на Земята, Небето и Красотата.

Те са любимите деца на осемдесет и един творци от различни житейски генерации, които те ще завещаят на своите синове и дъщери, за да пребъдат чрез тях, а чрез тях и бъдещите Чада на Вековната и Всевечна Българска Земя.

Затова "Отражения" е Антология, а не Сборник (с най - доброто на представените автори) или Алманах (...и творби на автори като заявка за бъдещо присъствие в литературния живот)...

И тъй като всеки пишещ при прочит на такива всеобхватни художествени издания търси винаги онези редове, които в най-пълна мяра физиономират и еманират всички творци, представени на страниците им, творбата-ритъм на времето и пулсът на страдащите сърца и възторгвашите души, защото усилията над белия лист са всъщност самота и "Надо страдать".....

РОБИЯ

Цветан Ангелов Дочев

Момчето пусна дивия заек в колибата и затвори. Чу го да дере с нокти вратата – единствения източник на светлина с двете си цепнатини. Дращенията се превърнаха в отчаяни удари, устремени към двата снопа надежда...

Два месеца Момчето редовно оставяше храна на заека, но винаги, когато отваряше вратата , той се мушваше стремглаво под миндера. Веднъж завари колибата отворена. Дядо му се опитваше да изгони дългоухия – изпоцапал навсякъде. Когато го изхвърлиха, дивият заек вместо към свободата, побягна назад към тъмната колиба. Старият успя да му попречи, затваряйки вратата. Сивата топка отчаяно се заудря в досегашния затвор. Дядото грабна една вършиня и го прогони с думите: Зя робия така се бориш, глупако!

Десетина дни по-късно отново откриха следи от заек в колибата. "Рецидивистът" беше се вмъкнал тайно.

Следващият път, когато Момчето дойде, отдалече видя да се развява заешка кожа върху дирека...(стр. 278)

...

На раздяла двете жени се прегърнаха – младостта и възрастта, но тази прегръдка беше топла и взаимна, не можеше да се сравни с кукувича прежда... - Татяна Никова, "Кукувича прежда"(cuscuta europala)... (стр.267)...

Прочетете Антологията "Отражения", изд. "Пропелер", С.,2015 год. Заслужава си! Ще се върнете отново в ускорения бяг на съвремието, но крачките ви няма да изпреварват синкопите на битието ни.

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/188-atanas-ganchev