ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ – ЕДНА БЕЗРОДНА КНИГА

Става практика с пари от чужбина да се издават писания, накърняващи българския дух

Думата ми е за книгата „На крачка пред времето. Държавникът- реформатор Мидхат паша” на нашата историчка Теодора Бакърджиева, щедро субсидирана от Анкара и написана по поръчка на доскорошния турски консул в Бургас Сефа Юджер, известен с интереса си към вътрешните дела на България. Според признанието на авторката той я бил накарал да погледне на Мидхат паша с "нов поглед, като непредубедена европейка". За целта заедно с посланика на Турция у нас консулът Юджер издейства солидна субсидия от голямата турска банка "Зираат" за луксозното издание.

В уводните си, преливащи от възторг и благодарности думи, развълнуваната авторка споделя: "Благодаря на съдбата, която ме поведе по този път и ми позволи да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ!". Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов или Левски и на хилядите достойни българи, дали живота си за нашата свобода, а... за живота на един от най-опасните и коварни наши поробители - Мидхад паша, който, ако беше напълно успял с "реформите" си и с идеята си за уж "дуалистична държава", сигурно още щяхме да сме в границите на Турция! И какво е целял всъщност този "велик и мъдър реформатор"? Чрез някои козметични промени да запази статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството - още някое и друго столетие, ако българите успеят се съхранят като народност след тези робски петстотин години. За щастие, консервативните сили от Високата порта не са го разбрали и след като е бил обвинен за атентат срещу султана, е осъден и изпратен в изгнание в Анадола.

Нещастна е нашата историческа съдба! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: "Ние сме без късмет, дори на поробител не случихме!". Нашето петвековно робство е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските народи са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие чуждо робство. Но когато Италия е била под австрийско робство, е имала Доницети и Верди, а Полша под руско - Мицкевич и Шопен, Чехия - Дворжак и Сметана. Толкова жестоко, примитивно, безпросветно и варварско беше единствено нашето иго. То ни осакати за векове - промени съдбата ни, националния ни характер, замърси хубавия ни и звучен славянски език с турцизми, забави културното ни и икономическото ни развитие, нанесе непоправими поражения върху генофонда ни. Тук ще отворя една скоба за неинформираните: при падането на България под робство българите са наброявали 2, 2 милиона, англичаните 3,3 милиона. През 1879 сме били едва 3,3 милиона, докато Англия е нараснала до 33 милиона. А сега колко щяхме да бъдем? Направете сами тази сметка, уважаеми читатели. А демографите твърдят, че ако не бе то, щяхме да сме от големите нации и сили на континента, с близо 60-милионно население. Да, нашата трагедия е била в това, че сме били поробени в един кризисен момент в историята ни от една силно военизирана държава с по-ниска степен на цивилизационно развитие, която е упражнявала цели пет века истински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили извинение от Анкара. Но думата ми е за друго, не за историята, която е факт. Въпросната нашенска историчка не пести хвалебствията си за турския държавник. Да, той е направил много неща, доста е строил, реформирал, но за... Турската империя. А с българските борци за свобода и национална независимост се е разправял безмилостно, зверски и жестоко. След потушаването на бунтовете в Южна България през 1857 година започва възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.

Цялата книга, луксозно издадена, с немалък обем, близо 300 страници, е едно "похвално слово", една възторжена ода за този турски поробител, убиеца на Стефан Караджа и на много достойни българи. Чета и не мога да повярвам на очите си, че български историк може да стигне дотам. Да възхвалява един поробител и да го сравнява с... Петър Велики! Защото Мидхат е имал една-единствена цел - реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, за да бъде тя съхранена в новите политически реалности на Европа. Да работи усърдно за заличаването на българската народност чрез псевдореформи. Също, както неговите наследници днес - Ердоган и прочее, искат да възродят Османската империя, потискала и тормозила векове наред десетки народи от Азия, Африка и Европа. Затова бяха и тези нагли турски демонстрации с т.нар. "Влак на Османска империя" от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха изписани като "Филибе", "Ески Заара" и "Русчук". Затова бе географската карта за турските училища, на която една трета от България е в... границите на Република Турция.

Жалкото е обаче, че след скандала с Батак, също субсидиран от Анкара, се появяват четива като този срамен панегирик за един от нашите най- коварни поробители. При това избивал системно и упорито български революционери. А на иначе упоритата и трудолюбива авторка Теодора Бакърджиева бих препоръчал да напише подобни вдъхновени книги за нашите герои от тази трагична епоха. Те не бива да бъдат забравени - нищо, че от банките на Анкара няма да получи пари за тях.

За съжаление случаят не е единствен. Немалко наши учени и журналисти са вече купени от разни фондации и съчиняват и разпространяват подобни антибългарски писания. Аз, като потомък на стар възрожденски род на книжовници и революционери, се чувствам лично обиден от този антибългарски текст.

За финал ще цитирам няколко думи, изречени от героя на тази безродна книга - Мидхат паша. Публикувани са през 1877 г. в парижкото списание "Илюстрасион":

"... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия и Анадола, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една голяма част, които не говорят друг език освен български"...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Карикатура на Мидхат паша от лондонското списание „Венити феър”

 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev