НАДЕЖДА РАДЕВА – „ДУНАВСКИ МИНИАТЮРИ“

Книгата с поезия „Дунавски миниатюри” на румънската авторка Дуня Паланджеану бе представена на 21 ноември 2015 г. на Панаира на книгата в Букурещ от издателство „Амург сентиментал”. Стихосбирката e билингвистична, съдържа 50 творби на румънски език, 17 от които са преведени на български език и публикувани в изданието. В послеписа редакторът Йон Макидон изрично подчертава, че преводът на стиховете е на Надежда Радева, поетеса и член на Съюза на свободните писатели в България.

Поетичният свят на Дуня Паланджеану е екстровертен, ориентиран към външния свят, вдъхновен от родното място и национални символи. Но наред с това стиховете на авторката са запазили интимното си звучене. Тя съумява да слее своето личностно АЗ с поетиката на заобикалящия я свят и по своеобразен начин да въплъти душата си в щрихите на града, така че да пречупи всичко през призмата на авторовото лирично усещане.

 

Поезията на Дуня Паланджеану е образна, емоционална, витална. Тя вниква в материята, прониква дълбоко в нея и я насища с образност. Думите трептят като пеперудени крилца, поетичните строфи се отронват подобно ябълков цвят. Авторката умело улавя поетичния ритъм на живота (стих.”Унило самотата преминава”), отделни мигове на деня и на времевите сезони, за да ги напои с чувствено преживяване и динамичност. Такива са стихотворенията: „Пътуване”, „Пролет”, „Утрин”, „Пролетен звън”.

 

 

Утрин

 

Тя

слезе

първа във градината

със студени ходила

стенеща от светлина

с роса покрита

до рамене

обгърната в цветя.

 

Пердето мирише

на мляко горещо,

сгушено сънено

в топлия чайник,

той – сякаш

вик на птица

далеч от селото

изохка.

 

Клепачите,

разлистени в зори,

забързани пеперуди

отлитат от тях,

утринта

забрави ветрилото си

на балкона,

въздишка на кайсия

или може би стон...

 

 

 

Унило самотата преминава

 

По тесните улички

побелели от утринна мъгла

с трамваи претъпкани

с хора отегчени

и бързащи

тичащи непрестанно

с разкъсани химери

в гърдите

дъвчещи на всяка спирка

Орбит някоя мечта

рязко се раздира

от трещенето на асансьора

сред бледия град

в неделята, в която

звучи фанфар

изпълнен с емоции

от розов шербет

до чаша

с тиха вода

на дантелената тепсия

на дните,

сред парка,

в който листата на дърветата

се самоубиват

хвърляйки се

под подметките на обувки Губан,

добре й е,

унило самотата преминава

като хищник

вечно гладна

непрестанно търсейки плячка

под мораво небе.

 

 

 

На приказка с моя ангел хранител

 

Ето,

съдиш ме и ме питаш

какво направих с живота си

и аз

се скривам в шумоляща хартия

хвърлям бързо отровата на думите

изрисувам крилете си в бяло

да приличам на теб

да ти се харесам

забравяйки

че от утре

самотата

като една уморена и тъжна балерина

ще се завърти в стаята

и в душата ми

усещайки празнотата

на неизпълнени желания.

Ти,

покажи ми магически знак

да мога да те повикам

в утрините

когато ще липсваш

само с едно просто

движение на клепачите.

 

"Miniaturi dunarene"

autoare – Dunia Palangeanu,

Editura "Amurg Sentimental"

2015, Bucuresti

Надежда Радева, превод и кратка рецензия

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/51-nadezhda-radeva