ЙОРДАН ВАСИЛЕВ – РАЗМИСЛИ ВЪРХУ НЕОБЯТНОТО

Д-р Хинков е автор на вече пета поетична книга. Неговите литературни опити и, бих казал успехи, датират от ученическите му години, когато публикува стихотворения в печата.

Четвъртата стихосбирка на нашия скъп приятел Петър Хинков „Насаме със себе си” ни връща към ужасите на войната през неговото студентство, насочва вниманието ни към събитията в небесната сфера преди няколко години, среща ни с историята на Русе като български град и завършва с екзистенциалните въпроси.

В най-новата си, пета по ред поетична книга „Полет към необятното”, Петър Хинков задълбочава, доразвива и лирично си задава философските и религиозните въпроси на предишните си стихосбирки. Тук виждаме поставяне ребром на проблема съществува ли Висш разум и кой е той, проблема за прераждането, Апокалипсиса и безсмъртието. Има въпроси, които съвременните природо-математически науки не са решили задоволително. Ако всичко в материалния свят е възникнало от Големия взрив, защо всичко в необятната Вселена е подредено и подлежи на математическо описание? Въпроси, въпроси, въпроси… Аз съм на мнение, че поетите и писателите са силни, когато поставят проблемите, а не ги решават. По същия начин е постъпил и Петър Хинков. Той си е задал въпросите за Космичния разум, за духа и тялото, за доброто и злото и мъдро ни е оставил сами да ги решим.

За отбелязване е последният цикъл от стихосбирката, наречен „Опит за приземяване”. Тук авторът третира една загърбена тема в съвременната ни литература – социалната. Ще спомена само образа на бездомника, който се е прислонил до музикалната зала в контраст със ситите, които празнуват своите мело-фиести. Поетът се вълнува както от необятното, така и от съдбата на несретника. Понякога е по-лесно да обичаш човечеството, а по-трудно – своя ближен.

Аз познавам стихосложението на нашия скъп виновник за нашата среща от години. Петър Хинков изповядва белия стих. Така поезията му има ритъм и музикалност, а римата не му „изяжда” мисълта. Това прави неговата книга четивна и въздействаща.

Накрая си задавам на глас въпроса: „Накъде да се развива поезията на нашия скъп автор?”. Лично според мен бъдещето е на по-усложнената религиозна мисъл и по-усложненото ѝ представяне, защото поезията е изкуство за елита, като интелигентният читател трябва да бъде оставен сам да реши ребуса: „Какво е искал да каже авторът?”.

Да ни е честита петата поетична книга на д-р Хинков „Полет към необятното” и да очакваме следващата!


http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-1…/24-iordan-vasilev