"Много думи малко думи" на Люба Александрова е най-силната й книга досега. Тя извървя трънлив творчески път, като успя да съхрани и развие главното за един поет - да вижда голямото в малкото. Особено с втората част на книгата - "Малко думи", Люба Александрова уверено пристъпва в чертога на най-добрите български поети. Нейните тристишия, калибровани в традицията на японското хайку, са пронизителни късчета българска тъга и земя, фрактали, с помощта на които светът би могъл да се възстанови, ако изчезне. Книгата "Много думи малко думи" показва защо се пише поезия - защото паметта на поезията за разлика от паметта на историята и на хрониката запазва и цвета, и звука, и уханието, и ласката, и сълзата.