„С тебешир и молив” е роман на Александрина Шаханова за една българска учителка. Книгата е замислена и написана като мемоари, основани на спомените на авторката за период от шейсетина години, спомени, свързани с професията й като учителка по български език и литература. Но това не са отделни слънчеви спомени за учителството, напротив: историята проследява житейския път на една българска учителка – от мечтата да бъде такава през „узряването” в учителската професия до помъдряването на една жена, преминала с достойнство през драматичните разтърсващи предизвикателства на съдбата...
От началото до края във всичките свои почти 200 страници разказът следва своята логика, героите – взети директно от действителността, са реално съществуващи или съществували хора, местата /села, градове и институции/, където се случват събитията, са част от днешна България. Но, макар и фактологично истинна, книгата ни най-малко не носи документален оттенък. Напротив – текстът завладява със своята образност, а достоверността на описваните събития го прави неспокоен, интересен, трогващ до сълзи. Книгата е оформена в 15 глави, всяка носеща свое собствено заглавие – акцентиращо на основното в частта.
Кое всъщност е главното, което надхвърля личния момент – мемоарното, което прави историята общочовешка, поставя глобални въпроси /за житейския избор и неговата цена/, така, че да заинтригува широк кръг читатели?
Сюжетът не е ограничен до съдбата на обикновената българска учителка. То и няма как да бъде обратното, не само защото социално значимата професия на учителя е повече от други професии обществено показана, а защото до голяма степен това е животът на учителката в епохата на социализма. Смея да кажа, че авторката описва нещата едно към едно: трудностите, които преодолява един млад човек – и в борбата му за университета, и в сблъсъците с догмите на социалистическата просветно-образователна система, и в ударите, понесени заради абсурдите на онова време. Но, не мислете, че авторката критикува директно, не – за радост историята е отърсена от „плюене”, тя само е поднесена такава, каквато е, чрез реално преживени случки, като изводите /за плюсовете и минусите на недалечното ни минало/ оставя на читателя.
Не зная дали друг такъв роман се е появявал скоро в българската литература – със сюжет, посветен на нелесния живот на учителя. Тази тема е преплетена с лайтмотива – за себедоказването и оцеляването на обикновената жена-майка, останала сама – без съпруг – с двамата си синове. На какво е способна българката и има ли сили да понесе с чест и достойнство трудностите на живота? Откровеното повествование /без премълчавания, неспестяващо истината/ дава отговора на този въпрос: осъществяването на мечтата става с цената на всичко – с амбиция, с много труд, с вяра и борбеност. Произведение с претенции, че говори за себе си, но със същия плам – и за всичко останало.