ВЛАДИМИР ЛУКОВ ПРЕДСТАВЯ ПОЕТА ЙОТКО КАДЕМОВ - ЧОВЕКЪТ Е ЗЛАТНИЯТ ВРЪХ НА ЗЕМЯТА

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=6626&section=9&cur=1675

Йотко Кадемов е доайен на Съюза на свободните писатели в България и е бивш дългогодищен негов първи заместник председател. Роден е на 17 декември 1921г. в гр. Червен бряг. Живее в София. Завършил е Право в СУ "Св. Климент Охридски". Заемал е длъжностите съдия, юрисконсулт, арбитър. Публикувал е статии по правни въпроси. 
Издал е книгите: 
"На този свят" - стихотворения 
"Опасни завои" - сатирични стихотворения, 1993г. 
"Сивка и Белка" - поема за деца, 1995г. 
"Седмоднев" - стихотворения, 1996г. 
"Аз тук сега" - стихотворения 101, 2001г. 
"Предтеча" - стихотворения 210, 2005г. 
"Истината днес" - стихотворения 210, 2007г. 
"Изповед" - стихотворения 210, 2009г. 

Носител е на наградите на Съюза на свободните писатели "Народни будители - 2001" за поезия и "Народни будители - 2006 „ за цялостно творчество. 
Удостоен е с почетна грамота от Министерството на културата през 2002г. по случай 24. май, Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост. 
Почетен гражданин е на гр. Червен бряг. 


По случай 85 годишния юбилей на поета и премиерата на новата му книга "Истината днес", а също и за книгата му "Предтеча" (21.03.2007) проф. д-р Стефан Влахов – Мицов писа: 
Дали това, което той пише и начина, по който го изразява е оригинално, интересно. В този смисъл първото, което искам да кажа е, че творчеството на Йотко Кадемов не може да се сбърка с никое друго. Достатъчно е да отворим 
книгите му, за да видим, че той е уникален по своя стил на писане. Преди малко се каза за последните му две книги, които излезнаха от печат. Искам да обърна внимание на още една книга, защото става дума за една своеобразна трилогия : книгата "Аз Тук Сега", която излезе през 2001г., споменахме вече "Предтеча" през 2005г. и сега най-новата "Истината днес". Те представляват едно обобщение - от една страна, на житейския и творческия път на автора, от друга страна - на стремежа за осмисляне на световните процеси и явления. Първата книга съдържа 101 стихотворения, втората и третата по 210 стихотворения - това е, мога да кажа, една изключително амбициозна програма. Йотко Кадемов не пише стихове, както мнозина свои събратя просто така, заради самия стих - хрумнало му нещо, излязъл сред природата и седнал да пише. Неговото творчество е една философия в стихове и циклите във всяка от неговите три книги са строго тематични като наименования, но не и като съдържание. Значи от една страна имаме тематичност, от друга страна имаме преливане. Преливане на съдържанието едно в друго, за да се покаже, че истинската поезия не може да се създава с определени факти, явления и събития, тя може да пресъздава и пресътворява цялото. А какво е цялото? Ето, имаме тази последна книга на Йотко Кадемов, която излезе наскоро, "Истината днес". Вижте какво заглавие. На пръв поглед "Истината днес" звучи така претенциозно и в такива случаи принципно очакваме или авторът да пресъздаде своята версия, своята истина за нещата от живота или ако е по-претенциозен, да наложи своята истина, да я наложи като истина на всички. В своята книга обаче, Йотко Кадемов не търси истината във фактите, а я търси чрез нагласата към явления и факти. Тоест той иска да представи една различна нагласа към истината. Тоест начина, подхода, как той самия възприема нещата от живота, явленията. Тази книга, както и цялото му творчество, не заклеймява, не поучава, а наблюдава и иска да разбере. И стигаме до следващия въпрос: кой е наблюдателят? И тук ще бъда по-категоричен - поезията на Йотко Кадемов е съвременна, дори бих казал много авангардно-съвременна, но не като поетична техника, а съвременна като дух, духът на 21 век. 
Същевременно това, което прави впечатление, е непретенциозната като стил и форма поезия на Йотко Кадемов. 
Достатъчно ни е втръснало и омръзнало от претенциозни изрази. Като отворим книгите на Йотко ще видим с какъв обикновен език си служи той, как не търси чрез някакви екстравагантни или модерни изрази дълбочина. Такава дълбочина той постига съвсем естествено - чрез философското осмисляне на проблемите. 
И накрая ще добавя, че сме изправени пред един рядък случай, когато поезията, творчеството на един автор е в синхрон с неговото битие, с неговия начин на живот. 
Йотко Кадемов не демонстрира в творчеството си, не се кълне, не прави визуални и прочие белетристики, той слива своето "аз" с лирическия герой, с неговото поведение - никаква изкуственост няма в това творчество, никаква изкуственост няма и в житейския път на колегата Йотко Кадемов. В този смисъл трябва да кажем, че в неговото творчество действително, реално, истински се оглежда самия автор - почтен и естествен.“
Предлагаме на вниманието на читателите на КНИГИ NEWS три стихотворения на Йотко Кадемов. 

АЗ 

Знам за камъка с подмолната вълна, 
знам, но пак се хлъзнах и се питам с яд: 
той ли е бездушен, аз ли съм себичен? 
Като бебе го пренасям настрана, 
но се олюлявам, падам зле назад 
и отново той към мен е безразличен. 

И дори да е противен и студен, 
той ще се превърне на полезна вар, 
ако за прегръдка с огън стори стъпки. 
Няма втори залез тук за този ден, 
бързам за борбата с днешния пожар 
и живот са състрадателните тръпки. 

Сам съм на брега на същата река, 
бавно се оттича моят спорен час, 
щях да се удавя и съм поуплашен. 
Всичко е така и не съвсем така 
и като си чувам своя собствен глас 
в ежедневието ставам по-безстрашен. 

Имам устни, зъб до зъбче и език: 
за целувка, за преструвка и за злост 
и дължа за отговорност много воля. 
Сине, в стълбата на дните миг след миг 
вплитам своя мисъл, вграждам своя кост 
и с успех ги ползвай за стъпало, моля! 

ПРОШКА 

Окото загива, възвръщане няма, 
светът причернява с една половина, 
по всички страни развилнява гневът. 
За трима е примка бедата голяма 
и тук с отговорност в една татковина 
от тримата днес се съставя съдът. 

Защо ли не съм на разходка невинна, 
защо ли не съм неизвестен, далечен 
и поглед да губя в завой след завой? 
Защо съм сега в равносметка междинна, 
защо ли насила не бъда отвлечен 
в затвор да изчакам успешен отбой? 

При теб съм защитник с човешка надежда 
и всякакъв укор поемам, защото 
виновникът днес се надява на мен. 
Отсечка от пътя ми тук се отрежда, 
на кръст ме пресичат доброто и злото 
и точно затуй съм в живота вграден. 

Застъпниче, трябва ни вярна посока, 
ни Бог съм окат, ни съм сляп отмъстител 
и всеки е грешник самотен почти. 
И може съдбата ни да е безока, 
но всеки за себе си сам е спасител 
и всеки на себе си нека прости! 

ЗЛАТНИЯТ ВРЪХ 

Приемам годината днес за сговорна, 
за пример е нашата обща гощавка 
и с брат ми под власт сме на кръвното родство, 
Един е домът ни за гледка просторна, 
на моята площ е градежът съставка 
и може би тук придобивам господство.

Ловец съм и песът подгонва сърната, 
кому да помагам чрез лична намеса, 
когато е жертвата с правда разумна? 
Нима с добрината изчезва злината, 
при новия дом съм все още с отвеса, 
не идва на ум мъдростта сладкодумна. 

Все аз съм подвластен, все аз съм владетел, 
проплаквам невинен и плача греховен, 
без смърт съм и грешка за мъки ме ражда. 
На всякакъв спор съм единствен свидетел, 
все нямам за прошката Господ върховен, 
до просяка падам от глад и от жажда. 

Единствен съм аз за съзнателна стъпка, 
потайно животът е в ядка първична, 
с душата и с тялото аз съм в два свята. 
От слънцето дар е пожизнена тръпка 
и както се вижда след нива пшенична, 
Човекът е златният връх на Земята.