Денят на народните будители - 1 ноември, 2024г., беше тържествено отбелязан от Бургаския филиал при ССПБ в ДНА, където се проведе премиерата на детската книга " Брой - безброй" на Стоя Винар - Стойка Маринова.

В своята книга  тя обогатява поетичния свят на децата с чудни за малкия читател герои: Мравчо и Калинка, Бръмбарко и Щурчо, кълвача, Бръм - приятел пръв, пчеличката, Врабчо, Зайко и др. Те разговарят, смеят се, броят, опознават света и се учат от уроците на природата. В книгата герои са децата, цветята, горските и морски обитатели.
Рецензент на стихосбирката е г-жа Венета Ташева, която направи  задълбочен анализ на творбите.
Възпитаници на детски градини и ученици от различни училища на Бургас рецитираха нейни стихове, а дете изненада приятно поетесата, като й поднесе  красива  есенна картина, нарисувана по нейно произведение.
По случай празника председателят, Радка Илчева, прочете приветствено слово към всички творци в залата и връчи на поетесата Поздравителен адрес от името на Бургаския филиал. Тя сподели и отзив за произведенията й.

Книгата на авторката " Брой - безброй" е  една малка пътечка към душата на децата. С нейните творби малките читатели ще открият нови светове, ще оценят и заобичат още по-силно родината си, ще подражават на красивите човешки взаимоотношения.
На срещата присъстваха много писатели, поети, приятели, родители и нейни бивши ученици. Един от тях е илюстратор на книгата.
Детските песни, изпълнени на премиерата допринесоха за емоционалната атмосфера и добро настроение.
Ето няколко от нейните стихотворения:

Преброяване на житните зърна

Бръмбарко и Щурчо
литнали в полята -
класове събират
и броят зърната:
— Една, двенки, трички
мънички пшенички…
Бръм бръмчи сърдито:
— Неизбройно жито!
Щурчо весел свири
и зрънца събира…
С гусла да брои ли?
Капнали в нивята
чак до залез слънце
слагат те в торбата
зрънце подир зрънце.
И отсичат двама:
— Житото брой няма!


Желания безброй

Песъчинки неброени,
водорасли некроени
чудно вплели се в един
слънчево блестящ килим.

Миди хвърлили вълните
полудели от игрите,
по брега в редица дълга
като крива, крива стълба.

Уморените медузи
тромаво надули блузи.
Кръвожаден паламуд
гони риби като луд.

Край тръстики се е сврял -
търси хладина кефал,
а акулата стремглава
вдига паника и врява..

Ех, иди преброй
желания в море безброй!


Не стигат числата

Колко са снежинките,
скрили с пелена земята?
Колко са скрежинките,
пъстрили в нощта стъклата?

Как висулките топи ги
мартенският ранен полъх?
Как се броят капки дъжд,
понесли животворен дъх?

Не стигат всички знаем
и безкрайните числа.
Да не броим - да играем
с преродената вода!


Капитани

Гларус грачи —
гони мрака.
Слънце кани —
клюна трака.

Вълна плисва,
пясък мие.
Рибка скача,
чайка пее.

Топло лято,
море кани.
Да се гмурнем —
капитани!

Информация: Радка Илчева

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/1211-2023-08-31-15-21-36