Щастлив съм, че г-жа Димитрова се е „приземила” за част от живота си в моето мило родно село Голям извор. Сега разбираме, че под лупа е наблюдавала живота на неговите жители – малки хора, опитващи се да оцеляват в това загиващо лудогорско поселище през годините на несвършващия демократичен преход.

Така се ражда „Срутено небе”

Докато чете човек тази книга разбира, че тя е плод на едно щастливо съчетание – на дарбата на сладкодумната разказвачка с дългогодишния опит на темпераментната журналистка и с будната съвест на общественичката, безспорно храбра и свободолюбива. От това съчетание се е получила една земна и изключително актуална творба, изпълнена с интелигентен хумор и състрадателна сантименталност. Книга, която се чете лесно, на един дъх, която вълнува човешката съвест и може с все същия интерес да се препрочита. Езикът на който ни разказва авторката е простодушен, образен, близък до народния говор. Тези „разкази от натура” са с невероятна субективна уникалност в описанието на сцените от миналото и сцените от настоящето.

В структурата на книгата са преплетени историята на селото, че и на околния свят, весел компютърен пътеводител, съдбите на днешните жители на Голям извор, фотоалбум, който илюстрира и допълва разказите и обяснителни бележки в края на книгата „за ония, които искат да знаят”. Тези бележки по същността си са пространен анализ на обществено-политическия живот в България от „вчера и днес”. Бих добавил: и от утре!

Авторката обича своите герои. Критикува ги и ги осмива в болшинството от разказите. Но го прави като майка, не като мащеха. Понякога страда заради героите си и дори повече от тях... Голяма гражданска смелост и творческа твърдост за отстояване на истината се изисква, когато се описват събития за съвременници с истинските им имена. Пък и истината била „относителна” твърдят философите и политиците и всеки дърпа чергата и канчето към себе си.

Накрая: срутено небе – това са срутените пътища към хората, срутените идеали, срутеното смутно време. И сред тази безнадеждност авторката открива жизненост в селските хора. И им дава надежда.

Александър Цветков, о.з. полковник, 2014

(Публикация чрез Здравка Димитрова, София, 24 юни 2021 г.)

https://svobodenpisatel.org/…/2012-12…/951-zdravka-dimitrova