ИЗПРАЩАНЕ НА АПРИЛ – С ПОЕЗИЯТА НА НАДЕЖДА РАДЕВА

 

 

Стихосбирката „Изпращане на април” съдържа 35 избрани стихотворения от Надежда Радева. Част от тях са писани в периода 2017 – 2019 година и се публикуват за първи път, другите, включени в най-новата книга на авторката, са емблематични за нейното творчество, били са отличавани на литературни конкурси или са подбрани тематично, за да очертаят концепцията на новата поетична сбирка.

Илюстрациите в книгата са на румънската художничка Ина Стана Ребиган от гр. Гюргево, рецензент на изданието е литераторът Пламен Пенев. Представянето е замислено за последния ден на месец април 2019 г., а именно 30 април, мястото е Регионална библиотека „Л. Каравелов” – Русе.

 

 

Изпращане на април

Час по час си отива април...

Пеперудено време.

Ситен пясък изтича в часовника.

А от зимата хлад и безумие тегнат,

жълти мисли,покълнали в страх.

И ми идва да кажа,че живеем ужасно

и ми идва да викам, да събарям живота

или не... (по-добре) да му сложа край!

 

...Отлетя ли април?!

Някой пише в пробудено утро.

Стих по стих... и се пълни денят!

На април му отива поема.

(Или примка от жилав сезал.)

 

Час по час си отива април...

Пеперудено време.

Ситен пясък изтича в часовника.

Тази вечер априлска

ще среже набъбнали вени

на ръце на момиче,

полудяло от стихове тежки.

 

Миг по миг

чак до сетния час

и... април отлетява.

Няма вечни сезони –

и поетът е смъртен...

 

И той песента си изпява.

 

 

Море

 

Море, ти ме прегръщаш всяко лято,
земя си ти, небе, безкръвна плът,
водата ти изпива ми тъгата,
събрана някъде по път...

 

Море, ти ме обичаш безпределно,
когато съм безгрижна и летя,
над теб се спирам да отдъхна, леко
вълната да погаля със сълза...

 

Море, ти ме обичаш вечно, вечно!...
Копнея да съм с тебе пак и пак...
По-трайна от живота ще е любовта ни
на лятото в копринения знак!

 

 

Имам един живот

 

Имам един живот

и го подмятам насам-натам

като старо протрито ветрило,

изгубило блясъка си през годините...

Имам едни дни зад гърба си –

изстрадани потни мигове

и други – лениви, тихи,

избелели до наивност

дни, вече отминали.

Често стоя и си мисля –

накъде всъщност съм се забързала,

ясно е, че лятото преминава,

няма вечни неща...

 

А ти?

Докога ще ме гледаш как се мъча,

докога ще ме обичаш отстрани,

харесваш ли ме такава – вкопчена

птица в горещината на делника...

Виж – крилете ми нервно потрепват

по черните бръчки на времето,

опитват се да спрат часовете

или да отлитнат надалеч?!

 

 

Мъжете

 

Мъжете си забравят любовта
по есенната нежност на реката
и тръгват уязвими към върха,
и тръгват без жените си нататък...

 

На прицел в недостъпния им свят
е слънцето на вечната надежда,
стремглаво хвърлят се да уловят
лъчите, дето горе ги извеждат.

 

Избрали мир далече от дома
като орли над земното политат,
копнеят да си върнат гордостта
и тръпката на лятото отминало...

 

Когато се наситят на лова,
когато укротят гнева си,
запиват се до другата луна...
И пият, пият с тежки чаши!

 

По-силните остават на върха,
по-слабите поемат път надолу,
но всеки търси своята жена
на утрото във изгрева оловен.

 

 

 

ISBN 978-619-7463-02-6

Изпращане на април, избрани стихове, 2019 г.

© Надежда Радева, автор, 2019 г.

© Ина Стана Ребиган, художник, 2019 г.

 

Свободен писател, Русе, 02. 24. 2019 г.

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/51-nadezhda-radeva