Уважаеми колеги!

На 18. 12. 2018 г. обявих тук, че напускам Съюза на свободните писатели в България, като посочих че „причините за това са комплексни и опират предимно до взаимоотношения, несъвместими както с възгледите ми, така и с досегашната ми безвъзмездна работа за организационното укрепване на ССП“.

Смятах решението си за окончателно.

И се подготвих за излизане от Съюза с достойнство – включително за прехвърлянето на друго частно лице на нашата официална трибуна за обща и за лична творческа изява сайтът svobodenpistel.org .

Впрочем, за него няколко колеги от Софийския филиал веднага – след обявлението ми за напускане на Съюза – побързаха да се информират лично от мен как и кога може да стане това.

Отговорих им отначало (около Нова година) писмено (чрез размяна на електронни писма между мен и една колежка), а после и вербално на първия зам. председател, че това трябва да стане с приемно-предавателен протокол между мен и Съюза и че технически (същото по време) може да стане на лято, когато моят близък софтуерен специалист – безвъзмезден създател на тази и на предишните две версии на сайта – се завърне от Лондон (където работи) в България.

С възможността да предам сайта на друго лице през лятото исках всъщност да постигна две цели.

Първата е специалистът да архивира за личният ми електронен архив всичко, което е публикувано в сайта на моя отговорност до към момента на прехвърлянето на отговорността ми за него на друго частно лице и което, иначе, се изисква по договор, сключен между мен и Съюза.

Втората и всъщност главната цел е самият електронен архив да стане гаранция за това, че никой след мен няма да разполага с „миналото“ на сайта като публикувани вече в него авторски творби и публикации – да ги редактира, изтрива или отстранява. (Поставям „миналото“ му в кавички, защото природата на електронните издания е такава, че то винаги като осъществени вече исторически събития е на актуално разположение на редактора-модератор и същият може предумишлено или непредумишлено да злоупотребява с него – поне дотолкова, доколкото същото съдържание не се съхранява прецизно в световните и в българските интернет-архиви.)

И най-важното, което визирах в целта си, е личният ми електронен архив (с възможността да бъде сравняван впоследствие с международните и българските) да бъде критерий за това, че никой да не може да разполага с историята на Съюза, която фактически е снета в електронен вид и то надлежно по време до час (и до секунда даже) в съдържанието на самия сайт.

Ето извадка от договора ми със Съюза, представляван от неговия Председател.

Какъв обаче излезе резултатът от кажи-рече един месец кандърми за това, че сайтът няма как другояче да бъде преотстъпен от мен на друго частно лице, освен чрез приемно-предавателен протокол между мен и Съюза – и то на лято.

Впрочем, за да избегнат това, някои от колегите от Софийския филиал са влезли в отношения (за да не кажа направо – в неправомерни преговори) с фирмата, извършваща хостинг (услугата) за функционирането на сайта с цел да получат информация как да ме елиминират като действащ редактор и модератор на сайта без необходимия и нормален за такива случаи на регламентирани отношения между личности и организации с нестопанска цел приемно-предавателен протокол.

И, разбира се, нямаше как да не си помисля това, че същите колеги (двама или трима, или вероятно един от тях с помощта на другите двама) в желанието си да обсебят по неправомерен начин сайта, разкриват всъщност и намерения да правят каквото си искат с миналото му, с творбите, публикувани в него. А тази моя мисъл или по скоро това тяхно изявено по косвен път намерение нямаше как да не ме изправи на нокти в защита на делото ни, което в сайта е колкото мое лично дело, толкова и ваше лично дело (като публикувани в него ваши творби), а и също толкова е наше съюзно дело.

***

Впрочем, сайтът възникна и съществува по мой идеен проект от 2005 г. насам.

Претърпява през този период от време три отделни по новост софтуерни версии. Същите са направени са с безвъзмезден труд на мои близки софтуерни специалисти.

Целият наличен творчески материал в него като оформление, като текстообработка (до голяма степен като машинопис) и редакторска работа е мое неовъзмездявано от Съюза дело – заедно с оформлението и обработката на целия снимков материал.

На много от снимките съм автор.

На заглавната страница – също.

Масирано съм автор на почти целият информационен материал, публикуван в категория „Вести“ на сайта.

Пренасянето на всички служебни текстове, а също и на много ваши авторски творби през първата и отчасти през втората петилетка от съществуването на сайта (когато софтуерната техника не беше толкова развита както днес, а с нея и компютърна грамотност на много от нашите автори) са пренасяни лично от мен (чрез преписване на клавиатура) от книжен на електронен носител.

Съставител съм на една електронна Антология „Свободен писател“ във втората версия на сайта (също чрез пренасяне на творбите от книжен на електронен носител чрез машинопис), която може да се види в електронния международен архив на същия.

Само малка част (на около петнадесет автори) от автобиографичните книжни текстове и снимки (към тях на книжен носител) са пренасяни на електронен носител чрез заплащане на минимална такса от пет лева – за машинописка и за скенер (това беше в самото начало на учредяването на сайта в неговата първа статична версия).

Съставител съм във втората (динамична – като възможност за публикуване в нея на лични авторски творби) версия на сайта и на „Библиотека „Свободен писател““, която също се съхранява и може да се види международния интернет-архив. Всички творчески и публицистични текстове и снимки към тях са пренасяни технически от първата на втората и от втората на третата настояща версия на сайта от мен.

Първоначалните две такси – за регистрацията на сайта и за хостинг-услугата (за сървъра) са заплатени от мен чрез софтуерната фирма на един от моите близки.

***

Не бих описвал всичко това публично, ако наистина не ми се налагаше сега да защитя не само безвъзмездно положения от мен творчески труд в името на утвърждаването на Съюза ни в България и извън България, но и всички авторски творби и публикации, които са публикувани в сайта от наши и от други български и чуждестранни автори и които по презумпция (следва да) са вечни като факт – доколкото съществува, разбира се, не само самият сайт, но и електронното световно и българско архивиране на издателски сайтове.

***

Да, всичко във времето, уважаеми колеги, си има начало и край. Известно е. И своя история си има между началото и края.

Своя история с начало и край имат и делата ни.

Моето дело или моята работа по сайта е към своя край.

Това обаче съвсем не означава – „след мен потоп“.

Напротив свидно ми е това мое дело и е нормално да искам то да се съхранява като авторски факт към момента, в който го напускам и към който то е доведено като публикувани вече в сайта ваши авторски творби – без възможност за намеса на други хора в „миналото“ им; без редактиране или изтриване (преднамерено или при направата на нова бъдеща техническа версия на сайта), а, напротив, да се пренасят и в бъдещето – докато съществува – и Съюзът, и сайтът.

***

Да, обявих по-рано тук, че не се чувствам член на Съюза по причини, които опират предимно до взаимоотношения и практики несъвместими с възгледите ми за управлението му и се вижда сега именно като факт, че това е наистина така с изнесеното по-горе от мен като диаметрално противоположни взаимоотношения по възможността да бъде предадена правомерно редакторската ми отговорност по сайта на друго лице.

Вижда се също или по-скоро разбира се също, че като „аргумент“ за неправомерно опитване да ми се отнемане редакторската отговорност по сайта се предполага това, че не съм вече член на Съюза.

***

Оказа се обаче, че съществува и друг факт – неподозиран от мен към момента на обявлението ми че „не се чувствам член на Съюза“. Разкри ми го неволно колежката, с която разменихме шест-седем електронни писма с коментари за възможността да предам сайта на друго лице чрез приемно-предавателен протокол.

Оказа се всъщност, че по буквата на Устава на ССП не съм напускал Съюза.

И сега, уважаеми колеги, аз който иначе по природа полагам усилия да удържам духа на казаната от мен дума – с оглед на това да дам завършен вид на работата си по сайта, включително и с това той да бъде предаден правомерно от Съюза на друго лице за ръководене редактиране, – обявявам пред вас, че фактически не съм напускал Съюза по буквата на Устава – чрез отправено от мен заявление до Управителния съвет на Съюза или до Общото събрание на същия.

С други думи – оставам на статуса си член на Съюза.

Оставам (по искане на Председателя) и на статуса си Зам. председател на Съюза с отговорността да координирам връзките между Ръководството на Съюза с Филиалите на ССП в страната – с изключение на Софийския, с отговорност за който е натоварен първият Зам. председател.

Впрочем, ще положа усилия не само да оставим сайта като съюзно наследство в добри и вещи ръце, но и Съюза ни като организация с повече от 25 годишна активна творческа история да оставим в добри и вещи ръце.

Бъдете здрави и вдъхновени!

Продължаваме напред...

Владимир Луков

17. 02. 2019 г.