НА „ЗЛАТНИЯТ КОС” СТАНИСЛАВ МАРАШКИ СЕ ПРИСМЯ НА ОБРАЗА НА ПАЛАЧА

Разностранният творец Станислав Марашки, известен със своите забежки в диаметрално противоположни литературни области, и тази година остана верен на своята любов към хумористичната песен. Тази привързаност получи любопитна реализация в рамките на тазгодишното издание на фестивала за хумористична и сатирична песен „Златният кос”, съвместна продукция на Българско национално радио и Сатиричния театър „Алеко Константинов”. Песенното шоу стана повод Марашки да възкреси чрез своята поезия поофехтелия образ на палача, който, оживял странно в днешния български псевдодемократичен хаос, прибавя и своя глас в хора от критични спрямо демократизма гласове, но от странна и непонятна за здравия разум логика на екзекутор:

„Така че да не мислиме в калъпи!
Аз вярвам, убеден съм, господа:
напразни бяха всички жертви скъпи,
понеже не родиха свобода.

Че туй ли викат му свободна воля?
Какъв демократизъм е това,
когато ми не дават да си коля
каквато аз поискам си глава!”

Текстът на песента, озаглавена „Напразни жертви”, бе създаден първоначално като стихотворение от хитовата „Книга във форма на правоъгълник”, за която писателят получи през 2006 година престижната награда на ССПБ „Народни будители”. Автор на музиката е композиторът Михаил Шишков*. На първи април т.г. стихотворният текст на Марашки прозвуча обновен на сцената на Сатирата в изпълнение на актьора Веселин Мезеклиев. Изпълнението бе второ поред във фестивалната програма и се възприе като естествено продължение на песента „Паметник на свободата” по стихове на Любен Лачански, преливаща от горчива ирония спрямо несбъднатата химера за свобода.
В тазгодишното издание на шоуто се включиха по традиция и мнозина артисти от по-старото поколение, отдавна припознати от публиката като нейни любимци: Славчо Пеев, Васил Попов, Вели Чаушев, Христо Чешмеджиев, Николай Урумов. Конкретно Николай Урумов, влязъл в ролята на Дон Жуан, отправи своите любовни стрели не само към дамите в залата, но и към всички мъже, тъй като техните остриета бяха намазани със сладката отрова на смеха. И всичко това на фона на една бутафорна детска градина от пораснали деца, усмирявани непрекъснато от своята учителка, което раздвижи статичната обстановка на баналния концерт и излъчи допълнителни послания за универсалността на младото начало в живота.
В разгара на празничната сатирична вакханалия публиката с изненада видя, че всички актьори излизат на сцената. Това необичайно поведение, характерно повече за тържествен финал на театрален спектакъл, отколкото за част от същинския му развой, изостри сетивата до краен предел. Тогава водещият Веселин Ранков помоли всички лампи в залата да бъдат запалени, за да съобщи новина, явно несъвместима с мрачната метафорика на затъмнената зала. „Тази вечер в 20.00 часа ни напусна завинаги незабравимият Георги Русев …”, започна Ранков, заглушен незабавно от възбудените възгласи на зрителите. Станали спонтанно на крака в осветената зала, почитателите на големия актьор потънаха в море от неспирни аплодисменти.
Финалната част на спектакъла бе атакувана с нежен обход от живата история на театъра: неотразимите Стоянка Мутафова и Никола Анастасов! Превъплътени в героите на скеч за баба и дядо, които са забравили не само накъде са тръгнали, но и как се казват, те поставиха последната „тухла” в зданието на шоуто. Невежеството си по отношение отговора на всеки въпрос героинята на Мутафова обосноваваше комично с лайтмотивната фраза: „Аз съм загърбила миналото и живея само с настоящето”, което предизвикваше поредната вълна от очистителен първоаприлски смях.

*Михаил Шишков – син е композитор и инструменталист. Той е единственият българин, който владее до съвършенство свиренето на педал-стийл китара. Доскоро бе член на група “Остава”, а зрителите го познават и от участията му в предаванията „Пиано –бар “Нощни птици” по БНТ и “Music idol” по bTV(б.а. )