ИЗВЕСТНИЯТ МАКЕДОНСКИ ПОЕТ РАДЕ СИЛЯН СЪС СТИХОСБИРКА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

 

 ЗЛО ВРЕМЕ 

Издателство БОГИАННА, София, 2014.

Главен редактор Боян Ангелов.

Художествено-графическо оформление и печат БОГИАННА.

Превод от македонски език Владимир Луков.

Подбор и предговор Стефан Влахов – Мицов.

 

 

                                             ПОЕТ, МИСЛИТЕЛ И ПРОРОК

 

В днешното време поетът, есеистът, критикът Раде Силян е най-автентичния македонски творец. И в същото време – най-модерния, най-космполитния македонски творец. Свидетелство за едното и другото са фактите, че, 22 негови книги са преведени на чужди езици, че досега е носител на 15 големи македонски и международни награди, че за творчеството му са писали повече от триста македонски и чужди автори.

Възможно ли е най-националния поет да звучи най-космополитски? Всъщност най-добрите представители на световната поезия, проза, драматургия са точно такива. Националното и световното са в неразкъсваемо единство. Не можеш да бъдеш световен творец, ако твоите корени, художествени рецептори и възприятия не са в родната земя, ако не черпиш сила и вдъхновение от нея, от съдбата на своя народ. Но от друга страна, завинаги ще си останеш локален автор, ако не отнесеш и защитиш своята истина за родното, за преображенията на съдбата на световния мегдан. При това, не чрез противопоставяне на другите автори и литератури, а чрез откриване на общото и различното с тях, по пътя на синтеза.

Раде Силян е световен поет, защото успя да „преведе“ своята македонска поезия, своя македонски дух на езика на световните ценности. В товa отношение той беше улеснен от двa обективни фaкторa. За първия говореше българския поет Любомир Левчев, носител на Златния венец от Стружките вечери на поезиятa през 2010 г. Тогава той нарече Македония „световна република на поезията“. На Левчев може да се вярва не само защото е най-интелектуалния поет в България, а и защото творчеството му (всъщност по тази причина) е също много космополитно.

Век и половина преди Левчев, патриархът на българската литература Иван Вазов нарича македонският „сладък език“. Това е език на който дори македонската проза и критика звучат поетично. Другият обективен факт е свързан с драматичната македонска съдба в продължение на две хилядолетия. Македонската Голгота носи невъобразими щети на народа, но е уникална възможност македонските творци да осмислят тази Голгота в контекста на световната цивилизация, на нейния кръговрат, да се превърнат във философи и пророци. От древността до днес най-гонени и малтретирани народи в света са евреите и македонците. По тази причина в Стария завет на библията главни герои са евреите, а в Новия завет – македонците, чието име се споменава 28 пъти.

Един факт в поезията на Раде Силян е много показателен. За нея литературната критика е написала много повече страници, направила е много повече анализи, отколкото са неговите стихове. Това показва синтезния характер на тази поезия, близостта й с притчовия, с библейския сказ. Библията заедно с Корана и свещените индийски книги съдържа интелектуалния капацитет на познатата ни човешка цивилизация. Библейският сказ дава възможност да се закодират в няколко изречения знания, мъдрости, човешки опит, прогнози, чиято интерпретация може да се побере в множество книги. Подобно на днешните електронни чипове, които съдържат многомилионна информация. Поезията на Раде Силян подобно на Библията е многослойна и многопосочна. И още една прилика – представлява цялостен художествен, естетичен, езиков, фолклорен, идеен фундамент. От нея не можеш да извадиш нищо и да добавиш нищо, защото всичко е в хармонично цяло. В същото време, конструкцията на това цяло е извънредно динамична. Мога да я оприлича на модерните японски небостъргачи. Колкото са вътрешно монолитни, толкова са гъвкави и могат да издържат на земетресения от най-висока степен. От друга страна, спецификата на тази поезия е, че и най-малката част от нея – отделно стихотворение и даже една строфа или стих съдържа цялото.

На кратко казано, поезията на Силян се чете леко, но всеки нов прочит ти дава все по-голям подтик за размишления, увлича те като във водовъртеж и те изправя пред нови информации, догатки, идейни внушения. Колкото леко се чете, толкова тежко се анализира, защото критикът усеща, че няма достатъчно думи да изрази всички нюанси, символи, метафори в тази поезия. Защото Раде Силян въздейства не само на мисълта, а и на сърцето. И читателят, и критикът изпадат в състояние близко до нирвана и просветление. Пият жадно от тази поезия, искат все още и още от нея, а не могат да обяснят състоя нието си. То е като да получиш божествено откровение. Може би и затова голяма част от критиката пише императивно възторжено за Силян: Остроумно! Досетливо (добронамерено). Оригинално! Незаборавно! Точно!

Един от най-проникновените анализатори на Силяновата поезия, академик Гане Тодоровски я характеризира: „Авторски растеж. Литературен авторитет. Творечка автономија“. Всеки избор от поезията на Раде Силян представлява удоволствие и мъка едновременно. Удоволствие, първо, защото авторът няма слаби стихотворения. Можем да се пошегуваме, че той крие лошите си творби в чекмеджето, а публикува само добрите. Удоволствие, второ, защото какъвто и дял от поезията на Силян да вземем, от първата му книга „Третиот лик на времето“ през 1975, до последната засега „Блажена“ 2012 г., тя е цялостна и монолитна и като поетика, и като език, и като естетика. Точно удоволствието поражда мъката, която ще нарека сладка мъка. Защото искаш да представиш на читателите най-доброто от тази поезия, а не можеш да избереш. 3а стихосбирката на Силян „Молитвење“ 2011 г. например бях написал, че тя е своеобразен връх в неговото творчество, а още в следващата си книга „Блажена“ поетът побърза да ме опровергае. Защото във всяка нова творба авторът е едновременно познат и различен. В един момент мислиш, че си разбрал неговите идеи и послания, а в следващия момент разбираш, че много от тях си пропуснал. За да се разбере повече от неговото творчество, от неговия език, стил, схващания за съдбата, историята и цивилизацията е необходима цялостна мобилизация. Може би и затова Силян има толкова много книги с избрана поезия. Това са опити да се схване неговата поезия в дълбочина, от различни зрителни ъгли."

Стихосбирката „Зло време“ съдържа четири цикъла: „Гласът на предците“, „Кръгове на историята“, „Тайната на века“ и „Отворена страница“. Те ни дават възможност да оценим както поетиката на автора, спецификата на неговия изказ, градивните елементи в неговата естетика, така и философско-историческият му концепт за миналото и бъдещето.

Силян изгражда своята поезия прецизно и внимателно, както се изгражда къща. 3ащото поезията е храм за душата, от неговата здравина и порядък зависи и силата, и чистотата на духа. Неслучайно между основните символи в тази поезия са „къщите“, свързани със „сенките“ на мъртви и живи предци. „Къщата“ съхранява не само сенки, а и картини, гласовете на предците. Поезия – душа – къща – сенки – картини – гласове е една от многото градации у Силян. Но тук има още един символ – къщата като татковина, като свещена земя. За да се разбере авторовата поетична вселена, трябва да се изследват нейните символични кодове, които непрекъснато се обогатяват и усложняват. В своите стихотворения Силян първо въвежда символи, след това тези символи намират осмисленост и дълбочина като дават имена на цели стихотворения, а още по-късно – имена на цели книги.

Още в първата си книга поетът си поставя амбициозната задача да пише за „третиот лик“ на времето, осмисляйки досегашните алтернативи. Другояче казано, да се открие общото между тях. Такава задача във философията навремето си поставя Хегел с теорията за тезата, антитезата и синтезата. Фактът, че Силян си постави адекватна задача в поезията, още в неговия дебют го отличи от стотици негови колеги, които пишат в зависимост от градуса на моментната емоция или на случайно тематични хрумвания. Ето защо, не можем да кажем, че в поезията на Силян има философия или че тя е философска. Не е пресилено да го определим като един поетичен Хегел, който, с помощта на художествени средства, изрази, чувства и внушения създава философска картина на света от миналото през съвременността към бъдещето. По същия начин не можем да определим тази поезия и като историческа. Защото тя е много повече от това: фолклорно-митологична, народопсихоложка, етноложка и антроположка. Аналитична, а в същото време и пророческа.

Известна е максимата, че „новото е добре забравено старо“, известни са думите на Еклесиаст: „Което е било, пак ще бъде, и каквото се е правело, пак ще се прави, и няма нищо ново под слънцето“. По тази причина най-съвременната и модерна книга си остава Библията. Оттук и поезията на Раде Силян е колкото лирична, толкова и драматична. Защото става дума за раздвоеността на човека, за неговата същност на ангел и звяр едновременно. Защото това раздвоение минава и през Голготата на македонците; и защото в тяхната душа също живее ангелът и звярът. Именно това противоречие, тази алтернатива, тази дилема е причина за македонската Голгота. Тази съдба е орисана да се възпроизвежда подобна на антична трагедия. Без край, без оптимистичен завършек. Затова и поезията на Силян изглежда песимистична, мрачна. В нея доброто и злото, светлината и мрака непрекъснато воюват помежду си. Нещо повече. Често пъти те разменят позициите и ролята си. Светлината може да бъде по-опасна от мрака, а видимото „добро“ да бъде всъщност зло. Известна е поговорката, че „Пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Поезията на автора изследва различни варианти на човешките илюзии, очаквания и заблуди. Да вземам за пример символа „сянка“, който Раде Силян много често използва в творчеството си. Сянката може до бъде „лажна“, както и спомените. Може да бъде и „предавник“. Героите на поета бягат от своите сенки, страдат от тях и т.н. Особено внимание заслужава поетичния фрагмент „сенката ви е заѕидана во темелите/ најголемо проклетство за поколенијата“ Тук авторът възкресява народното поверие за зазиждане на човешката сянка в основите на къщите, за да бъдат по-трайни. В резултат на това, онези, чиито сенки били зазиждани, бързо умирали. По този начин техния живот и енергия били обричани и предавани на поколенията след тях. Това е прекрасна асоциация за македонската Голгота, за неизкоренимостта на македонството като сила и дух, като послание и достойнство на света. И в същото време – за трагедията на неговите живи носители. Тъкмо за живите, за тези, чиито сенки са вградени в основите на цивилизацията през последните две хилядолетия са думите на поета: „За нас и слободата е претешка задача“. За тях той пише: „има луѓе / глуви за времињата / горди на минатото / безнадежни за татковината“. В други случаи, сенките на Раде Силян са освободени от прокобата на зазиждането и „ту пред нас /ту зад нас одат“. Това са сенки и истински, и нереални, които влизат в сложно взаимодействие с днешния ден и предизвикват многостранни картини и асоциации: „сенки чудни, слики разнобојни“.

Драматизмът в поезията на Силян се засилва от нейната епичност. Тази епичност обаче не е словесно разточителна, пищна и речитативна. Тя е лаконична, синтетична. Нея можем да я открием в един стих, в няколко думи, в символ, метафора или сравнение. Само една Силянова дума е достатъчна за да измени динамиката и атмосферата в неговите стихове. Ако във физиката атомът е основна съставна част, при нашия поет това е думата. Една точна негова дума има ефекта на хвърлен в езеро камък и провокира различни поетични кръгове и цикли, които се вписват едни в други. Не случайно, както в поезията хайку, много от стиховете на Силян предствляват осмислени сентенции за живота, за кръговратите на историята, за македонската съдба: „Низ иглени уши се провира историјата наша“, „Животот е најголема лага“, „Светлината и сегашнината се разминуваат со историјата“, „Се разминува Татковината со своите деца“.

Лиризмът, епичноста и драматизмът са основни оръжия на Раде Силян за разкриване на „Тайната на века“. На кой век? Всеки век в човешката история има свои тайни, заблуди и илюзии на поколенията. Нашето съвремие обаче е концентрация, амалгама от всички тези тайни, илюзии и лъжливи пророчества. Точно днес истината и лъжата имат най-ярките си имитации, най-големите си дубликати. От друга страна, днешното време представлява есенция, сублимат на досегашното човешко съществуване и олицетворява сливането на различните исторически времена във „вечност“. С две думи – най-големите истини и лъжи събрани на едно място и в едно време, което ще даде ключа за бъдещето. Тук е голямата отговорност на твореца. За него вече не е достатъчно да бъде лиричен събеседник и душеприказчик на читателя, нито интерпретатор на явленията и процесите, които го заобикалят и които искат да насочат перото му в една или друга конюнктурна посока. Неговата орисия е да бъде капитан на кораба тласкан от житейските и историческите стихии, да бъде на палубата при своите моряци, да ги окуражава с погледи, думи и жестове, да се бори заедно с тях. Но чий е корабът и кои са „своите?“ В своята стихосбирка „Молитвење“, част от творби те от която са включени в настоящата книга, Раде Силян дава отговор на този въпрос. И този отговор потвърждава факта, че е едновременно най-автентичния македонски творец и световен поет, мислител и хуманист.

За автора съдбата на македонския народ е част от общата човешка съдба. Не само това. Македонската Голгота е символ на съдбата на цялата човешка цивилизация в днешния й завършващ стадий. Посредством стиховете на Силян тази история и съдба оживяват и се разгръщат пред нашите очи. Другояче казано, ставаме свидетели как се ражда истинската история. Чрез достигнали до нас летописи и спомени, чрез фолклорни напеви, притчи и легенди, чрез запазени старинни фрески: „На постела од сказни / Спие Духот / на Твоите предци“. Само с един стих поетът успява да характеризира века, в който живеем: „На пуст остров /Отворени гробови / И песни без зборови“ /Ѕвездата на векот догорува/.

Но отговорността на Раде Силян пред поезията, пред историята и пред човешката съдба, както вече казах, не спира дотук. Той търси отговорност не само от своите съвременници, а и от историята и от самото време. Творецът дава всичко от себе си и иска всичко – отговори на въпроси, които до този момент са били премълчавани, решения на дилеми, които са били отлагани. Понякога въпросите на поета изглеждат повече от даваните отговори, но нали една от ролите на поезията е да се поставят въпроси. Между най-точните критерии за величината на един творец е дарбата и проницателността да се формулират въпроси, които никой не е поставял преди него. Но Раде Силян отива още по-далече. Той дава и отговори, които никой преди него не е давал. Тези отговори създават една нова реалност. Тя не е нито илюзорна, нито фантастична. Извън политическата човешка история и реалност, съществува история на литературата и изкуството, която изгражда съпътстваща, а често пъти и алтернативна реалност. Тази реалност е по-ярка, по-силна и по-дълговечна, отколкото делничната и битовата, която ни заобикаля. По-трайна е,защото се основава на скритата енергия в нас, енергията на съзиданието в противовес на силите на разрушението. Доказателство за това е и факта, че въпреки 14 500 войни, които са били водени през последните 3600 години на Земята, разрушенията не са могли да разрушат алтернативната реалност създавана от човешкия творчески гений. При това, най-добрите творци на литературата и изкуството, често са успявали да коригират политическата реалност, да я опитомят и хуманизират. Творчеството на Раде Силян по своята сила, мащаб и художествена реализация също може да изпълни тази функция. Защото Татковината при него не е само македонската татковина, а цялата Земя като татковина и убежище на човека, кръстопът на неговите страсти и самоунищожителни нагони, но и на неговите пориви и надежди. Само творец от голям калибър, само човек с непримирим дух може да застане на този вселенски мегдан и отетноложкакрито и честно да постави своите въпроси, да защити своите позиции и да отправи към съвременността и към бъдещето своите послания и прогнози.

Накрая, няколко думи за превода на Владимир Луков. Той е известен български поет с македонско потекло. Потомък е на фамилията Чипови от Егейска Македония село Патале, Леринско. Отличното владеене на българския и на македонския език му е дала възможност не само да извърши отличен превод на поезията на Раде Силян, а и както се казва на македонски, да я „препее“ т.е. да я приближи максимално до оригинала. Вече казах, че Силяновата поезия е колкото увлекателна за възприемане, толкова и трудна за превод. От преводача се изискват огромни познания и дарба да схване различията и нюансите, особено в близките славянски езици. Като е използвал старинни български думи, заемки от фолклора, различни комбинации от поетични форми, Луков е успял да предаде не само посланията на Раде Силян, но да въведе читателите в светая светих на поета, в творческата му работилница където си дават среща най-интимните му вълнения, страсти, тревоги. По този начин книгата „Зло време“ се превръща в ценен подарък за читателите, във възможност за общуване и блаженство (ако използвам заглавието на тази стихосбирка на поета) с поезията на един рядък творец.

Проф. д-р Стефан Влахов - Мицов

 

 

ЗЛО ВРЕМЕ

 

Зъбесто слънце ще изгрее утре

Животът оскъден убягва ни скришом

Ялово време ни гази и тъпче

Спящи пъпки у нас се събуждат

Под око ни поглежда жена самотна

Помургавели деца насред път остават



Когато яснотата ни води през бури

Какъв облак ще ни захлупи утре

Псета завиждат сега на гладните

Старци допиват най-благото вино

Под възглавка го крият нашето име

Зловещи сови над нас прелетяват



 

БЛУДНИ МИСЛИ

 

По вечните пътища бесни кучета дремят

Костите на предците в очи слепи се реят

През ситно решето едро жито се сее

Сребристи лиги от уста детски потичат

 

Ситите нямат памет за гладните



 

Ще си минат дните

Ще ни кажат в тъга годините:

В сияйна зеница свободата ви търси

На пуст остров се заселват бездомни

В злост неприятели – жадни за слава –

в злъчна прегръдка се побратимяват



Родът сега в блудни мисли се шири

Отровно вино се лее във кръчмите

Безплодни дървета на припек засяват

Бесни стада край нас минават

Метални птици летят над главите ни

За чест и прослава на соя небесен



КАРАНИЦА

 

Някой в гъсти гори преспива душата ти

И тихо преспиваш живота си кучешки

Насън за потомците игра нова измисляш

За съдбата си прошка от народа си търсиш



Огънят и дървото кога се сплотят

От пепелта цвят чуден ще никне

Утре в приказки теб ще преселят

Ще сияе звездата ти сама на небето



Стои глава каменна върху върха на игла

Безименни идват войводите днес

Преселват те теб във вечността сега

Два бряга невидими за светлината се карат

 

 

ВРЕМЕ КАТО БЕЗВРЕМИЕ

 

В лъжовно време

В безвремие

Търсим неорано поле за безименните

Така най-хубаво ще пропеем по площадите

Пияни от скука са само работниците

Гладни кошмари по следите им ходят



В оскъдно време

В безвремие

В болни глави стрелите се целят

Провират се през пръстен безделниците

Боричкат се птици по ливадите

Девойки стават на слънчогледи



В горко време

В безвремие

леглата си свои охлювите забравят

Пияни жени под дъга минават

Нова дреха облича лъжата

На едно ухо водачът заспива



Навеки заспива



В лудо време

В безвремие

През дебри се вижда менливостта на Луната

Пътьом и сънищата противостоят на явното

От следването на слепи народът страда

Лъжовни светци от празни олтари

Заничат



РАЗДЯЛА

 

Реката напомня за дребните сълзи

Желязната хватка на рака ме води

Рани дълбоки браздят в очите

Вик на сърна от гората ме гони



С явното вчера сами се спречкахме

Сънят се превърна в прокуда страшна

Каменни целувки за поздрав изпращаме

Видимостта в яма бездънна вкопахме



НАШЕТО ПЛЕМЕ



Откопаха ги лани черепите

Чудни писания ни откриха гробарите

Вековете сринаха фасадите

Предците в нас се припознаха



Зидарите недалновидни

Мистриите си забравиха

От слава пияни ковачите

Наковалните си закопаха



Кое време за безвремие говори сега

Лоши жени го прокълнаха племето

Предатели шетат в горите днеска



Нашето семе е под забрана

Сега гарвани кълват по улиците

А утре на скали ще никне цвете



НЕДОПИСАНА КНИГА

 

Кучи възел около врата си си вързал

Непрочетена остана последната книга

Верига разкъсва караконджулът бесен

В утробата твоя се въргаля светът

Топъл хляб в нощвите търсиш



Спи невидима птица в къща сура и стара

Име дълбае човекът върху чело набраздено

В облака тъмен народа гол го видя

С бистра вода образа свой си мие

Тъмна му кула на три зида му вдигнаха

Тогава разбра: животът е недописана книга

 

Превод от македонски език Владимир Луков


http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-16-12-33/400-rade-silyan