През февруари тази (2013) година излезе от печат нова антология на Съюза на свободните писатели в България под заглавие „Светоусещане“. Антологията е дело на издателство „Пропелер“ – София – със собственик Митко Ганев. Тя включва над 60 творци на българското слово. Художественото оформление е на художника Димитър Донев. Предисловието в Антологията, което публикуваме по-долу, е на председателя на Съюза проф. д-р Стефан Влахов – Мицов.

            Силни художествени внушения

Новата Антология на Съюза на свободните писатели в България в много отношения прилича на досегашните антологии. В нея участват няколко десетки автори от цяла България, което е доказателство за популярността на нашата организация сред пишещите хора в страната. По традиция в Антологията са застъпени всички възможни литературни жанрове – има и стихотворения, и разкази, и есета, епиграми, сентенции и т. н. Това потвърждава широкия спектър на интереси и възможности у нашите колеги, които разработват в творбите си също толкова разнообразни теми и проблеми от ежедневния живот. Като се стремят да надхвърлят ежедневното, делничното и разкрият чрез него по-дълбоки житейски ценности, по-трайни проблеми, които биха интересували читателите и в утрешния ден. По традиция ние наричаме издаваните от нас сборници антологии, защото от една страна чрез тях представяме най-доброто, най-интересното от художествената палитра на авторите, а от друга – защото това става чрез разнообразни литературни форми. Но има и една трета причина – в тези антологии присъстват творци от различни житейски поколения. Някои от тях за пръв път, други са участници в повече или дори във всичките досегашни антологии. По този начин чрез появилите се досега около дузина антологии може да се проследи развитието и израстването на отделните автори, разширяването на техните интереси и възможности. За разлика от миналото когато имаше само поети или само белетристи, днес всеки може да разгърне свободно своите дарби и в един случай да се появи със стихове, а в друг – с разкази или с творби в хумористичния жанр. Разбира се, всички участници и в настоящата Антология, извън нея са самостоятелни автори на други книги. В противен случай те не биха били членове на Съюза на свободните писатели. Повечето от тях са защитили името си пред читателите, любимци са на различна по големина аудитория. И все пак участието в една такава представителна Антология е изкушаващо и заради негласното състезателно начало в нея. Творбите се одобряват от редакционен съвет, след това има рецензент, който също отхвърля по-слабите произведения. В крайна сметка, творбите само на част от членовете на нашия Съюз намират място в тези антологии. Не случайно броят на участниците в тях е различен – от двайсетина до стотина автори. Така че отсъствието на някой от такава Антология също е проявление на критически подход към всяка творба. Ние не се заблуждаваме, че в тази поредица от наши издания, колкото и представителна да е тя има гениални творби. На фона на българската литература през последните две десетилетия, трябва да сме много внимателни към употребата на израза “гениален”. Но обективно погледнато и в настоящата Антология читателите ще срещнат силни и интересни творби. Силни заради начина на въздействие. Интересни като проблематика и подход. Тези творби показват, че всяко време ражда и откроява добри автори и че ако една литература преживява криза или в нея нещо куца, за това не можем да обвиняваме времето. Независимо дали е “социалистическо”, “перестроечно” или “демократичен преход”. В крайна сметка, ако един автор иска да пише, никой не може да му попречи. Проблеми при публикуването – цензорски или финансови може да има. Първите в миналото, вторите – днес, но никой не може да окове и затвори човешките мисли, жаждата да оставиш на хартия или в електронна форма онова, което смяташ за своя истина. В този смисъл, ако в Антологията нещо не достига (а сигурно е така!), то не е по вина на времето, обстоятелствата или Съдбата, а на самите автори. Известно е, че никой не може да надхвърли собствените си възможности. От това правило не правят изключение и членовете на Съюза на свободните писатели. Онова, което нашият Съюз може да направи, е да ги окуражава да стигнат върха на индивидуалните си способности. В такъв случай ще смятаме, че сме реализирали целта си. Оттам нататък, за художественото равнище на самите творби, думата имат читателите.

Стефан Влахов-Мицов